Обирът в Лувъра през октомври 2025 г. се превърна в един от най-скандалните случаи на музейна небрежност в Европа.
Четирима крадци, представящи се за ремонтни работници, проникнаха в галерия „Аполон“ и отнесоха съкровища на стойност €88 милиона.
Разследването разкри, че системата за видеонаблюдение е била защитена с паролата „LOUVRE“ — шокиращо слаба комбинация от шест букви.
Този детайл се оказа решаващ, тъй като паролата давала достъп до сървърите, контролиращи охранителните системи.
Допълнително се установи, че Лувърът използвал Windows Server 2003, остарял софтуер, без поддръжка и критични обновления.
Според одита, повече от една трета от залите в засегнатото крило не били покрити с камери.
Балконът, през който проникнали нападателите, бил извън полезрението на охраната.
Остарели датчици за движение и неактивни алармени системи превърнали операцията в „лесна цел“.
Комбинацията от слаба киберсигурност, намален персонал и липса на интегрирана система за наблюдение създала перфектни условия за успешен обир.
Според експертите, това не е просто технически провал, а резултат от години пренебрегване на рисковете и остарели стандарти за защита.
След инцидента Лувърът обяви план за модернизация на сигурността и обновяване на технологиите, включително внедряване на нови камери, криптирани системи и силни пароли.
Случаят обаче постави тревожен въпрос — колко други музеи по света са уязвими по подобен начин?
Обирът в Лувъра се превърна в символ на това как технологичното бездействие може да струва милиони.
Той напомня, че защитата на културното наследство започва не само с охрана, но и с дигитална отговорност.
Източник:
