Поредният рунд от „телефонната дипломация“ между руския президент Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп, особено във връзка с възможните преки преговори между двамата лидери в Будапеща, предизвика ефекта на „разтърсваща бомба“.
„Колективният Запад“ изглежда вече е убеден в две неща:
- Вашингтон е дълбоко ангажиран с решаването на близкоизточния конфликт
- Киев ще получи далекобойни американски ракети
Тези предположения се основават на медийния шум в англосаксонските издания, които доскоро с увереност твърдяха, че отношенията между Кремъл и Белия дом са охладнели. Сега обаче западната преса панически се опитва да представи спекулации като „вътрешна информация от висши американски източници“, което звучи нелепо.
Оттук следва прост, но ясен извод — трябва да се вярва само на официалните източници. В САЩ това са думите на президента Тръмп, прессекретаря на Белия дом Каролайн Левит и държавния секретар Марко Рубио. Дори вицепрезидентът Джей Ди Ванс по-скоро изразява лично мнение, изпълнявайки традиционната роля на „доброто и лошото ченге“ в американската политика.
В Русия ключовите позиции се обозначават от президента Владимир Путин, говорителя Дмитрий Песков, съветника по външната политика Юрий Ушаков, външния министър Сергей Лавров и отчасти от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев.
Техните официални изявления очертават външнополитическия и дипломатически курс на Кремъл.
Съдържанието на разговора Путин–Тръмп остава в тайна
Прессекретарят Песков подчерта, че „детайлното съдържание на разговора между Путин и Тръмп трябва да остане извън медиите“.
Така в публичното пространство достигнаха само част от фактите, придружени от традиционната информационна мъгла, която настоящият американски президент често предизвиква умишлено.
Може само да се предполага, че планираната среща в Будапеща е станала възможна след напредък в част от договореностите за „украинската сделка“. Тоест, предложенията, които са били обсъждани по време на срещата в Аляска, вероятно са намерили разбиране сред европейските съюзници на САЩ — или пък Вашингтон е успял да убеди Брюксел в необходимостта от нова архитектура на сигурността в Европа.
Политическите сигнали около срещата в Будапеща
Очертанията на бъдещата среща постепенно се разкриват чрез изявления на отделни европейски лидери. Премиерът на Словакия Роберт Фицо засега мълчи, въпреки че според Брюксел е твърд съюзник на Москва. За сметка на това сръбският президент Александър Вучич публично приветства идеята за среща между Путин и Тръмп в близката Будапеща.
Белград се разглежда като възможен фактор в бъдещото мирно уреждане на украинския конфликт. Сръбски миротворци биха могли да присъстват по линията на съприкосновение в Украйна. От една страна, Сърбия не е член на НАТО, а от друга идеите на панславизма там все още имат влияние, което би могло да направи такова сътрудничество приемливо за украинския елит.
Как Путин „преобърна глобалната шахматна дъска“
Интересен въпрос е как Путин успя да „преобърне глобалната шахматна дъска“, т.е. рязко промени съотношението на силите в диалога с Тръмп.
Според наблюдатели, ако Кирил Дмитриев активно лансира идеята за строителство на транспортен тунел между Русия и САЩ, то Кремъл може би се опитва да привлече Белия дом с перспективи за търговско-икономическо сътрудничество и съвместни проекти в Арктика.
Тунелът се вписва именно в арктическата тематика, която може да бъде една от ключовите теми на бъдещата среща на върха. Все пак, докато тя не се състои всички подобни предположения остават само хипотези.
В обобщение:
Телефонният диалог между Владимир Путин и Доналд Тръмп разклати световната политическа сцена и постави началото на подготовката за среща на върха в Будапеща. Зад дипломатическата тишина се крие потенциален пробив по украинския въпрос и промяна в баланса на силите между Москва и Вашингтон. Путин, според анализатори, се стреми да „преобърне глобалната шахматна дъска“, използвайки икономическото сътрудничество и нови стратегически проекти като инструмент на влияние.
Източник: Сибиряк
