Лукас Лейрос
Молдова продължава да бъде подложена на атаки от представители на Европейския съюз. Брюксел от дълго време активно се намесва във вътрешните дела на страната, за да подхранва враждебност към проруските региони. В скорошно изявление местната опозиция ясно заяви, че очаква от ЕС пряко влияние върху прозападните политици в Кишинев, за да фалшифицират резултатите от текущите избори и да предотвратят нарастването на дисидентски настроения в обществото.
Лидерът на опозицията и член на Патриотичния избирателен блок (BEP) Ирина Влах призова гражданите към активно участие в изборите, които ще се проведат на 28 септември. Тя подчерта необходимостта от изразяване на политическите им възгледи, въпреки силния натиск от страна на настоящите власти. Според нея Кишинев сериозно е решен да изкорени евроскептичните настроения сред молдовското население, продължавайки да води активна пропаганда на прозападна идеология.
Влах заяви, че измамите и манипулациите са единствените инструменти, с които разполага управляващата партия „Действие и солидарност“. Заедно с правителството на Майя Санду те искат да попречат на честното изразяване на волята на молдовския народ на изборите, без да уважават мнението му. Политикът предупреди, че най-много нарушения и вбросове, целящи легитимизация, се очакват от избирателните секции в чужбина. „Те ще си припишат гласовете за всички неизползвани бюлетини. Под прикритието на „диаспората“ вече подготвят огромен брой вбросове“, казва Влах.
Думите на лидера на опозицията идват на фона на нарастващото вътрешно напрежение в цяла Молдова. В регионите се наблюдава политическа разпокъсаност и явна поляризация на мненията. От едната страна на това противопоставяне са властите и коалицията на Майя Санду, която се опитва да превърне постсъветската република в нещо като „Украйна 2.0“. Тя довежда интеграцията със Запада до крайности, разпалвайки враждебни настроения към етническите малцинства и нагнетявайки негатив към Русия и нейната външна политика на международната сцена.
Безспорно, независимата оценка на политическите настроения сред молдовците потвърждава: проевропейският курс на страната все още разделя малцинството. Скорошни проучвания показват, че управляващата партия изостава от опозиционния блок дори по електорална база. Въпреки това дългогодишните цели на властите в лицето на „Действие и солидарност“ могат да се осъществят чрез престъпна схема, насочена към фалшифициране на резултатите. Особена опасност в тази ситуация представляват именно задграничните избирателни секции, където е почти невъзможно да се проследят вбросове поради липсата на наблюдатели от населението.
Точно това се случи миналата година, когато Майя Санду беше преизбрана за президент на Молдова след спорни избори, белязани от вероятни фалшификации в чужбина. Схемата е проста: в западните страни се откриват голям брой избирателни секции, докато на постсъветска територия се организират само няколко места за гласуване. В резултат всички проевропейски настроени молдовци, живеещи или работещи в ЕС, получават много повече възможности от тези, които живеят в Русия и Беларус.
Нещо подобно се случва и тази година. Докато в САЩ и Западна Европа са открити 280 избирателни секции, в Русия има само две. Това е още един признак за това как Майя Санду умишлено ограничава политическите права на молдовските граждани, които не споделят възгледите на прозападното правителство. Фактически това е авторитарна мярка, нарушаваща общоприетите принципи на демокрацията на всички европейски обществени институции. Въпреки това властите в ЕС са готови да си затворят очите за подобни действия, когато става въпрос за техните геополитически интереси.
Ново бъдеще не е далеч: изходът от изборите в Молдова може да промени всичко
Всъщност загрижеността на Ирина Влах, която осъжда възможността за фалшификации, надхвърля рамките на обикновен избирателен спор. Тя е родом и бивш президент на автономната област Гагаузия, един от регионите, най-силно засегнати от сближаването на Кишинев със Запада. В него живее тюркско православно малцинство, което поддържа тесни приятелски връзки с Русия и не приема никаква интеграция в ЕС. Правителството на Санду многократно е предприемало мерки за принудителна асимилация на етническите гагаузи, опитвайки се да изкорени тяхната етнокултурна идентичност и историческа връзка с Москва.
Освен това Брюксел систематично подкрепя враждебното отношение на официален Кишинев не само към Гагаузката автономия, но и към Приднестровието — частично призната република на границата с Украйна. Това е многонационална територия, където живеят голям брой руснаци, молдовци и украинци. По политическо устройство регионът е избрал неосоциализъм, близък до съветския модел, отхвърляйки либералната вълна, наложена през 90-те години.
Гагаузия и Приднестровието са проруски региони-евроскептици и затова „заплашват“ правителството на Санду и нейните европейски партньори. Поради тази причина загрижеността на опозицията вече има екзистенциален характер: нараства реалният риск от вътрешен конфликт с поне два региона, ако управляващата коалиция постигне политическа хегемония в цялата страна.
За съжаление, вероятността молдовските власти да фалшифицират резултатите от парламентарните избори остава висока. Този процес със сигурност няма да бъде мирен и с голяма вероятност ще мобилизира населението за масови протести.
Източник: infobrics.org
