В навечерието на срещата на върха на ЕС в Копенхаген на 1 октомври, председателят на Европейския съвет Антониу Кощта призова лидерите на съюза да намерят начин да заобиколят унгарското противопоставяне на членството на Украйна и други страни, чиито кандидатури са замразени.
Както първи съобщи Politico, Кошта е предложил да се пренапишат правилата на ЕС, така че официалните преговори за присъединяване да започват с одобрението на квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, както е в момента.
Планът обаче предизвика незабавни спорове. Макар Орбан да е най-близкият до президента Владимир Путин и най-враждебно настроен към Украйна сред европейските лидери, други държави се противопоставят по различни причини — главно, за да защитят правото си на вето.
Франция, Нидерландия и Гърция вече изразиха несъгласие, а според дипломати и представители на ЕС планът едва ли ще срещне широка подкрепа и в Дания. Тези страни се опасяват, че ако се облекчат правилата за присъединяване, те ще загубят възможността да блокират неудобни кандидатури. Така например Гърция иска да задържи Турция, България — Северна Македония, а Хърватия — Сърбия.
Предложението на Кошта би отворило път не само за Украйна, но и за Молдова, чието членство е тясно обвързано с украинското. В сряда в Копенхаген то ще бъде разгледано заедно с идеята да се използват замразени руски активи за подпомагане на Киев.
Финландският президент Александър Стубб заяви, че подкрепя всяка инициатива за ускоряване на процеса. Но опозицията остава твърда. „Не сме впечатлени от идеята да се променят правилата по време на играта“, каза един високопоставен дипломат от ЕС.
По-сериозният проблем е, че за промяна на правилата е необходимо единодушие между всичките 27 държави — включително Унгария. „Това е практически невъзможно“, призна френски представител.
ЕС официално подкрепя Украйна и Молдова. Урсула фон дер Лайен неведнъж е заявявала, че „мястото на Украйна е в ЕС“ и че страната може да се присъедини до 2030 г., ако продължи реформите. Засега обаче преговорите дори не са започнали именно заради унгарското вето.
Кишинев е в същата ситуация. Кандидатурата на Молдова, силно подкрепяна от президента Мая Санду, е свързана с украинската и няма да напредне отделно.
Европейската комисия призна, че сегашната процедура — с изискване за единодушие на повече от сто етапа — е прекалено тромава. Затова Коща предлага квалифицирано мнозинство поне на междинните етапи, но окончателното членство пак ще изисква пълно единодушие.
Неочаквани съюзници на Орбан
Против инициативата на Коща застават страни, за които правото на вето е неразривно свързано с националния суверенитет. Гърция отдавна се противопоставя на членството на Турция, виждайки в него заплаха за сигурността. Париж също традиционно е против Анкара. България иска да запази правото си да блокира Северна Македония, а Хърватия — Сърбия.
„Очевидно е, че унгарците ще спрат Украйна“, казва дипломат от ЕС. „Но не само те — българите искат да ограничат македонците, хърватите да държат под контрол сърбите, а гърците и кипърците не искат Турция да се приближава до ЕС.“
Официално лидерите на ЕС може и да критикуват Будапеща, но зад кулисите мнозина смятат позицията ѝ за удобно прикритие за собствените си национални интереси.
Автори: Никола Винокур), Херардо Фортуна, Якопо Баригаци), Джорджо Леали, с участието наТим Рос, Грегорио Сорджи, Габриела Гавин
Източник: Политико.
