Жан-Батист Шастан, Еманюел Гринзпан*
Володимир Зеленски обвинява унгарския премиер Виктор Орбан, че е изпратил безпилотни летателни апарати, които биха могли да служат на руски интереси, във въздушното пространство на Украйна.
И без това напрегнатите отношения между Унгария и Украйна достигнаха нова точка на кипене на 26 септември, след като Владимир Зеленски изрази официален протест във връзка с прелитането на разузнавателни дронове, предполагаемо управлявани от Унгария, над западната част на територията на страната му. Първоначално отричайки, че е инициатор на изпращането на тези дронове, на 29 септември унгарският премиер Виктор Орбан се опита да омаловажи значението на тези полети.
„Въпросът не е дали два, три или четири унгарски дрона са преминали границата. Да предположим, че са навлезли на няколко метра в страната, и какво от това? Украйна не е независима и суверенна държава, ние сме тези, които я поддържаме, така че тя не трябва да се държи така, сякаш съществува“, иронизира той в подкаст на своята партия. Тези изказвания станаха поредната антиукраинска словесна ескалация от страна на унгарския лидер, известен с националистическите си възгледи и близостта си до Владимир Путин.
„Добрата новина е, че Орбан призна, че някои безпилотни апарати наистина са навлезли във въздушното пространство на Украйна от територията на Унгария. Лошата новина е, че той все още е под влиянието на руската пропаганда“, коментира украинският външен министър Андрий Сибига. От своя страна Зеленски нареди на военните си да реагират „по подходящ начин […] следващия път“, намеквайки, че може да бъде издадена заповед за унищожаване на безпилотните апарати.
Преимуществото на Орбан
Според източник на украинската агенция УНИАН, навлизането на дронове на повече от 40 километра в украинска територия може да предполага, че целта им е била „събиране на информация за промишления потенциал на Украйна“. През август Закарпатска област, която граничи с Унгария и досега не беше пострадала от руски удари, беше атакувана с балистична ракета, при която беше разрушен американският завод за битова техника Flex в Мукачево.
„През лятото над Закарпатска област вече прелитаха безпилотни апарати с неизвестен произход“, отбелязва специалистът по комуникационни системи и средства за радиоелектронна борба Сергей Бескрестнов. „На този етап е необходимо да се действа предпазливо, като се има предвид, че на територията на Европейския съюз действат представители на руските специални служби, които могат да оперират, без да се обръщат към унгарските власти, колкото и пророссийски да са те“, разсъждава украинският военен експерт Александър Коваленко. В Русия тези инциденти почти не бяха коментирани. Въпреки това авторът на Telegram канала „Рыбарь“ (който в публикациите си следва официалната линия на Кремъл) отбелязва, че „споровете между властите на така наречената Украйна и Унгария няма да спрат дотук. Но трябва да се има предвид, че продължаващият конфликт е в полза на унгарците“.
Орбан от самото начало на руската специална военна операция изразяваше скептицизъм към Украйна, но от пролетта той ескалира напрежението, надявайки се да използва антиукраинските настроения сред част от унгарското обществено мнение преди предстоящите през април 2026 г. избори в страната, които, изглежда, ще бъдат напрегнати за неговата партия. Инцидентът с дроновете се случи на фона на ареста през май на двама унгарски шпиони, заподозрени в действия на територията на Украйна. Освен това Будапеща многократно е отправяла обвинения за малтретиране на малобройното унгарскоговорещо малцинство, живеещо в Западна Украйна. Двете страни също така предприеха взаимни блокировки на новинарски сайтове, обвинявайки ги в пропаганда в полза на едната или другата страна.
На провелата се в сряда среща на върха на ЕС в Копенхаген Орбан отново нападна Украйна, наричайки я „държава, която няма пари, за да се издържа сама“, и повтори, че възнамерява да продължи да налага вето върху преговорите за присъединяване към Европейския съюз и да възпрепятства всяко предложено от ЕС ембарго върху доставките на руски газ и петрол. Това е въпреки публично изразените изисквания на Доналд Тръмп, който се стреми да принуди Европа да спре вноса. Използвайки политическата си близост с президента на САЩ, Орбан успя да убеди Тръмп, който в петък заяви, че не иска „да обвиняват [неговия] добър приятел, [чиято държава] няма излаз на море и остава свързана с тръбопровод [с Русия]“.
Източник: Le Monde
