Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми секретари и съветници, уважаеми представители на медиите, скъпи сънародници, Преди девет години вие ми гласувахте доверието да работя за България на поста президент. Направихте го отново през 2021 година. Това беше чест и отговорност, които се стараех да оправдая във всичките си действия. Заедно преживяхме редица кризи – атаките на олигархията срещу демокрацията и големите протести от 2020 и 2025 година. Обстоятелствата наложиха седем пъти да назначавам служебни правителства и да отстоявам, в рамките на своите правомощия, държавния и обществения интерес. Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България. Бих желал на първо място да поискам прошка. Времето подложи вашето доверие на изпитание. Затова ви благодаря за търпението. Отчитам свои грешки. Съзнавам какво не успях да свърша. Но именно вярата ми, че ще го постигнем, е един от основните мотиви за това мое решение. През тези девет години България приключи процеса по своята европейска интеграция – процес, за който работиха усилено всички редовни и служебни правителства. Вече сме членове на Шенген и на еврозоната – хоризонт, заложен от обществото ни още в края на 90-те години. Въпросът е защо постигането на тези цели не донесе стабилност и удовлетворение? Защо българите спряха да гласуват? Защо не вярват на медиите и не разчитат на правосъдието? Защо гражданите на два пъти заляха площадите? Защо в Европейска България голям процент от хората се чувстват бедни, а още по-голяма част живеят в несигурност? Неведнъж съм споделял, че отговорът е в порочния управленски модел. Той има външните признаци на демокрацията, но всъщност функционира по механизмите на олигархията. Българската политика се случва извън институциите. Кукловодите не се свенят пред камерите да спускат директиви на Народното събрание, да говорят от името на правителството в присъствието на премиера. Заграбват партии, банки, бизнеси и медии. Използват властта като бухалка срещу своите политически опоненти. В този модел дискредитирани политици, дамгосани като корупционери на международно ниво, и техни ортаци търгуват с националния интерес, за да си осигурят индулгенция. В името на своето политическо бъдеще някои политици поставят на карта мирния живот на българите в условията на опасна война в близост до нашите граници. Посягат дори на гражданския и етническия мир, който ние с вас ще съхраним, въпреки техните провокации. През 2020 година обществото изригна. Последваха няколко парламентарни избора и също толкова разочарования. Кабинетът на „сглобката“ окончателно заличи разликата между корупционери и борци с корупцията, между законност и беззаконие. Венецът на този произвол бе похищението на Конституцията. В новия си вид основният закон осигури непрекъснатия контрол на олигархията над изпълнителната власт. Служебното правителство вече не е надежден гарант за честни избори. Окончателният разрив между българите и политическата класа настъпи с отказа на Народното събрание да произведе референдум за датата на въвеждане на единната европейска валута. Избранниците на народа отказаха на народа правото му да избира. В края на миналата година нова протестна вълна помете правителството. Тя роди широк обществен консенсус срещу мафията – консенсус, който трябва да бъде материализиран на предстоящите парламентарни избори. Днешната политическа класа предаде надеждите на българите в компромиси с олигархията. Две трети от гражданите вече не гласуват и е нужен нов обществен договор. Нашата демокрация няма да оцелее, ако я оставим в ръцете на корупционери, съглашатели и екстремисти. Тя зависи от личната ангажираност на всеки от нас. Вашето доверие ме задължава да защитя държавността, институциите и нашето бъдеще. На есенните протести младите българи заявиха ясно, че не желаят да напускат България. Това е преломен момент в психологията на нашия народ. Време е да сложим край на примирението, безразличието и спасяването поединично. Да загърбим разделенията, които ни закотвят в миналото. Единението на площада показа пътя напред. Искам да благодаря на всички вас, които ми вдъхвахте кураж през тези години – на хората от жълтите павета в горещото лято на 2020 година, на студентите, които ме зареждаха със своята енергия в препълнените зали на университетите в Благоевград, София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново, Габрово – навсякъде, където срещах млади хора, изпълнени с енергия и надежда за бъдещето на България. Благодаря на всички честни хора, чиито ръкостискания ми вдъхваха сили. На хилядите българи, които срещах всяка година в снеговете на Шипка. На патриотите зад граница, които носят България в сърцето си. Благодаря за професионализма, морала и всеотдайността на моя екип и на всички служители в президентството, с които работихме заедно. Благодаря и на моята съпруга, която понесе всички незгоди на тези девет години и беше моята най-силна опора – и в добрите, и в най-трудните моменти. Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на Република България. Държа да отбележа, че през тези девет години президент и вицепрезидент показахме, че можем да работим ефективно и в синхрон, обединени от обща цел. Убеден съм, че Илияна Йотова ще бъде достоен държавен глава и ѝ благодаря за подкрепата през всичките тези години. Предстои ни битка за бъдещето на отечеството. Вярвам, че ще я водим заедно – достойните, вдъхновените и непримиримите. Готови сме. Можем. И ще успеем.
Приятна вечер.
