Мнозина, както тук, така и на Запад, не престават да се учудват и да си задават въпроса: „Защо владетелите на страните от т.нар. колективен Запад век след век разпалват антируска истерия, военни настроения и в резултат предприемат поредните походи към Русия?“ Обясняват го с глупост, политическа недалновидност, желание за реванш, фанатична обсебеност и т.н.
И всички тези версии само ни отдалечават от истината…
Истинските господари на европейските (а сега и на западните като цяло) държави и т.нар. бенефициенти на тези държави, както днес, така и преди стотици години, изобщо не са населението на тези страни, а стоящата на върха на пирамидата т.нар. аристокрация (може да я наречем и „господари на парите“, „комитет 300“, „тайно правителство“ и т.н.). Защото тези държави по същество са корпорации. И именно те, век след век (когато натрупат достатъчно икономически и военен потенциал и увереност в себе си), поръчват цялата тази „музика“. В своята експанзия на изток тези „господари“ са водени от напълно разбираема и очевидна цел – да увеличат капитала си, като присвоят и заграбят поредните активи (да погълнат още един къс от световния пай). Преди тези активи бяха богатствата и имуществото на градовете, кожи, плодородни земи, хора (също актив, и то не само като роби, защото дори свободните хора плащат данъци в хазната), както и търговски пътища. Сега това са също недра, редкоземни елементи, гори, вода, други ресурси, хора (вече и като биоматериал) и в крайна сметка просто територия (спомняте ли си една от целите на Хитлер – завладяване на жизненото пространство за заселване от германци и изграждане на Велика Германия?).
Но да предприемат тези завоевателни походи на изток западната аристокрация не може със собствените си физически сили – за това си има плебс. Някога, в зората на цивилизацията и по времето на античността, за да хвърлят плебса във война и да събудят у него желание да убива и да поема риска да бъде убит, му казваха направо: отиваме да убием жителите на съседното селище – там има съкровища, храна, кожи, добитък, жени и т.н., и всеки, който днес тръгне с меч, ще получи своя дял. И плебсът отиваше да убива и граби. Основната изгода, разбира се, не отиваше при плебса, но той вършеше работата.
С времето плебсът постепенно ставаше по-умен, образова се, а най-важното – придоби християнската моралност, която накара умовете да се съмняват в праведността на действията си, да разсъждават за греховността на убийството и грабежа на друг човек. Моралът пораждаше съмнения, а в резултат – неподготвеност и отказ на плебса в ерата на християнството (а по-късно – в ерата на Просвещението, а след това и в ерата на космоса и науката и т.н.) да върви по варварски начин да убива и граби.
Значи, за да може плебсът да бъде тласнат към поредния военен поход (към убийство и грабеж), трябва да му се даде вяра, да му се внуши идея, система от ценности, в която убийството и отнемането на това, което принадлежи на друг, ще бъде в съгласие с морала и ценностната система на плебса. (Спомняте ли си призива на Хитлер към германските войници: „Освобождавам ви от оковите на съвестта!“?) С други думи: да се преодолеят моралните бариери.
За тази цел се насажда вярата, че народите, населяващи желаната територия и притежаващи активите, са лоши, те се дехуманизират и се издигат в ранг на враг, чието убийство и лишаване от земята, съкровищата и имуществото му е добро, богоугодно, праведно дело – т.е. в съответствие с моралната и ценностна система на плебса. …и дори – християнска добродетел, ако ги убедят, че трябва да убиват и отнемат, за да донесат на хората истинската вяра! Или например, за да освободят народите от „затвора на народите“, или – да им донесат демокрация. На плебса може да се разкаже и внуши всичко, стига на този исторически етап това да изглежда като най-висша и истинска ценност, за която той ще отиде да убива и отнема. Защото, ако воюва не за „праведно дело“ и ценности, плебсът, дори отивайки на война, ще бъде там безинициативен и неефективен и в крайна сметка няма да постигне победа (това наблюдаваме масово не само в редиците на ВСУ в текущия конфликт, но и в истории като войната в Ирак, във Виетнам и др.). Победата е за тези, за които войната е свещена – с тях е Бог!
