Велизар Енчев
Президентът Румен Радев призова унгарския си колега Тамаш Шуйок да използва влиянието на Будапеща и убеди властите в Скопие да впишат българите в конституцията на Република Северна Македония.
„Призовах в лицето на президента Шуйок и унгарската страна, която има приятелски отношения с нашите братя в Република Северна Македония, да помага на тази страна, като я убеди, че вписването на българите в Конституцията и спазването на европейския консенсус са неотменими условия за започване на преговори за членство в ЕС“, каза Радев след срещата между двамата президенти.
Президентският апел идва в момент, когато България действа по-активно в отстояване на националната позиция по „македонския въпрос“. Само преди седмица Министерството на външните работи протестира пред Словакия заради спорно изказване на словашкия президент при визитата му в Скопие – рядък случай, в който София реагира публично и твърдо на изопачаване на историческата истина и подхранване на македонисткия разказ.
Президентът Радев не е наивен човек и едва ли вярва, че Унгария ще убеди Скопие за конституционните промени. Думите му са премерено послание с дълбок исторически подтекст.
Радев знае, че Орбан не може /а и не иска/ да принуди Мицкоски да отстъпи, но може да направи нещо друго, много по-важно: да спре да подкрепя македонизма и признае историческата истина, че македонската идентичност произлиза от българския корен и че тази история е обща, споделена, но насилствено разделена.
И точно заради това е нелепо в три унгарски университета да има катедри по „Македонистика“.
Университетите в Будапеща, Сегед и Печ предлагат курсове по македонски език, история и литература, в които българският език, история и литература се изучават като… „македонски“.
Когато Радев се обръща към унгарците, той не говори просто на един съюзник в Европейския съюз. Той говори на народ, с когото сме били рамо до рамо в две световни войни. България – заради Македония, Унгария – заради Трансилвания.
И двете каузи завършиха с изгубени войни, но не и с изгубени идеали.
Обръщението на Радев е не толкова молба, колкото напомняне – че между София и Будапеща има нещо повече от енергийни интереси и европейски политики. Има споделен исторически опит на два народа, които са загубили на бойните полета, но не са предали своите каузи.
Унгария може да направи това, което досега не успя нито една велика сила – да убеди Скопие, че Европа не се гради върху фалшификация на историята. Още повече, че тези фалшификати се тиражират от скопски медии, които (какъв парадокс!) са… унгарска собственост.
Точно затова е важно Радев да напомня: вписването на българите в конституцията на Северна Македония не е каприз, а тест за зрелостта на едно общество, което иска да е част от европейското семейство.
Така трябва да търсим външни съюзници – превръщайки историческата памет в инструмент на външната политика, а не в патриотарска реторика за вътрешна употреба.
