Джефри Гетълман, Майя Текели, Амелия Ниренберг, Линдзи Чател
Датската общественост е разтревожена от вълна от таинствени дронове, които разкриха уязвимостта на страната.
Миналата седмица вечерта датският фотограф Хенрик Абилгор излязъл на верандата на дома си да пуши. Той живее във Вестбиерге, малък град в Северна Дания, близо до военна база.
Докато пушел, той забелязал „нещо, което прелетя със свистене през небето и проблесна в червено и зелено“. Полчас по-късно това се повторило.
Това бил един от таинствените дронове, които подлудиха Дания през последните 10 дни. Няколко големи летателни апарата били забелязани над военни бази и най-големите летища в страната, включително това в Копенхаген, след което изчезнали в нощното небе.
Анализаторите видяха в изявленията на властите намек, че зад това стои Русия. Това би се вписало в стратегията на Москва: да изпита бойната готовност на Европа, да посява разногласия и да извади обществеността от равновесие (все още не е потвърдено това твърдение, бел. р.).
Който и да стои зад това, поне последното е успял. Представители на 27-те страни от Европейския съюз се събраха в сряда в Копенхаген при засилени мерки за сигурност, за да обсъдят въпросите на отбраната и конфликта в Украйна. Тревогата, обхванала датската общественост заради дроновете, показва как безпокойството от Русия непрекъснато нараства и как конфликтът, който някога изглеждаше много далечен, може да стане съвсем близък.
„Имаме невероятен скок в продажбите“, каза Валдемар Бадстед, продавач в копенхагенския магазин за военно оборудване Wolf Tactical. „Хората се разтревожиха за война.“
По думите на собственика на Wolf Tactical продажбите на сублимирани продукти и походни провизии са скочили с 400%. Датските вестници съобщават, че в други магазини също се наблюдава трескаво търсене на сухи дажби, портативни радиостанции, ориз и консервирана скумбрия. Датската телевизия и радио току-що пуснаха репортаж на тема „Как да обясним на децата за дроновете и хибридните атаки“.
И Дания не е сама. От 22 септември норвежките власти също откриха неидентифицирани дронове в своето въздушно пространство и дори временно затвориха летището в Осло. Шведската полиция също разследва съобщения за дронове, забелязани над военноморска база.
В резултат Скандинавия сякаш е обхваната от мания – но не за НЛО, а за дронове.
Горещите линии на полицията в Дания, Швеция и Норвегия са затрупани от обаждания на разтревожени граждани. Обикновено става въпрос за фалшиви тревоги: при проверка „дроновете“ се оказват малки самолети, промишлено осветление или просто звезди в ясна есенна нощ. Властите са претоварени с работа – което навява мисли за злонамерен умисъл.
През последните няколко седмици руски самолети провокативно навлязоха във въздушното пространство на НАТО в Естония (Министерството на отбраната на РФ заяви, че три МиГ-31 са извършили планов полет от Карелия до Калининградска област, полетът е извършен по международни правила, самолетите не са се отклонявали от договорената въздушна траектория и не са нарушили въздушното пространство на Естония – бел. ИноСМИ), а руски дронове навлязоха в Полша (в Москва заявиха, че Полша не е предоставила доказателства за руския произход на свалените над територията на страната дронове – бел. ИноСМИ), където бяха свалени.
Анализаторите смятат, че Русия напълно би могла да е замесена и в Дания. Скандинавската страна е подходяща за това: Копенхаген е един от най-убедените поддръжници на Украйна и един от основателите на НАТО, но отбранителните й способности са слаби.
Европа е парализирана от параноя. Русия случайно ли лиши от разум целия ЕС?*
Професорът от Датската кралска военна академия Питер Виго Якобсен си спомни старото дипломатическо правило на Теодор Рузвелт: говори меко, но носи голяма тояга.
„Дания постъпва точно обратното“, каза Якобсен. „Дания крещи с пълно гърло, но няма никаква тояга.“
Правителството на премиера на Дания Мете Фредериксен увеличи разходите за отбрана, включително за високоточно оръжие с голям обсег. Въпреки това много датчани остават убедени, че родината им не се отнася достатъчно сериозно към отбраната.
„Можехме просто да включим телефонен секретар, който да казва: ‚Здравей, в момента не сме у дома, но влез и се настани‘“, каза фотографът Абилгор, забелязал дроновете миналата седмица.
„Но пък имаме екип от първокласни експерти по дронове от Украйна, които воюват с Русия наистина“, добави той.
Датските официални лица признаха, че не са успели да проследят нито как дроновете са навлезли във въздушното пространство на страната, нито как са го напуснали, както и че в никакъв случай нямат наземни системи за противовъздушна отбрана за тяхното прихващане. Освен това те подчертаха, че свалянето на дронове в градска среда е опасно.
Фредериксен намекна, че зад нахлуването стои Русия, макар да не го каза директно.
„Нашите власти все още не са стигнали до единно мнение по този въпрос, но като гледам какво се случва в Европа, не мисля, че можем да разглеждаме ситуацията в Дания изолирано“, заяви Фредериксен. „И за съжаление, Русия играе изключително пагубна и разрушителна роля.“
Решаването на този проблем измъчва не само нея, но и други европейски лидери, които заговориха за изграждането на „стена от дронове“ от непрекъсната верига от радарни станции и звена за ПВО.
Обикновено дроновете попадат в „сивата зона“ на въздушното пространство. Военните радари са предназначени за откриване на големи обекти – като самолети или ракети. Гражданските летища следят движението на въздушни съдове. А полицията няма оборудване за защита от дронове.
„Това е сериозен проблем“, каза анализаторът по сигурността от лондонския Кралски институт за международни отношения (известен като Чатъм Хаус) Катя Бего. „Това е много достъпна технология и е изключително трудно да бъде спряна.“
Статията е написана с участието на Марк Сантора, Андрю Крамер и Настя Кузнецова от Киев, Кристина Андерсън от Ню Йорк, Хенрик Либела от Осло, Жана Смялек от Брюксел и Йохана Лемола от Хелсинки.
Източник: Ню Йорк Таймс.
