Патриархът заяви, че не е чул нито едно аргументирано твърдение за връзки с Русия повече от това, което длъжността му налага и изисква от него
Злословията срещу мен идват от хора, които не са спокойни, когато има мир и разбирателство, каза Българският патриарх Даниил в интервю за Мартин Карбовски. Той подчерта, че намесата на Вселенския патриарх Вартоломей в делата на Украйна е създала каноничен проблем и изрази надежда войната и църковният спор да намерят мирно разрешение.
На въпрос за медийните нападки срещу него, патриархът каза, че не е достоен за злословията, но те носят духовна полза. Той подчерта, че не е чул нито едно обосновано твърдение за свои връзки с Русия, освен онова, което е дълг на всеки християнин – да живее в единство и любов с другите.
Човек, когато изказва определени твърдения, трябва да може да ги обоснове и да ги докаже. Аз не съм чул нещо, което да обосновава по-големи връзки от това, което сме длъжни да имаме като християни, защото Господ Иисус Христос ни е заповядал да бъдем едно, да имаме единство и любов помежду ни. Колкото и обвинения да са поставили спрямо мен, не съм видял аргументирано твърдение, че имам някакви връзки повече от това, което длъжността ми налага и изисква от мен.
„Господ Иисус Христос какви ли не нарекания е търпял. Аз не съм достоен за това, но в същото време Той ни е казал: горко, ако всички започнат да говорят добре за вас. Така че това е една доза злословия, може да се каже, която е един имунитет – никак не е излишен, а е полезен.“
Относно църковния спор в Украйна, Негово Светейшество припомни, че намесата на Вселенската патриаршия е довела до каноничен проблем. Единадесет от петнадесет поместни църкви не са признали новата структура, създадена в Киев. Той подчерта, че Българската православна църква е запазила общение и с Москва, и с Константинопол, и изрази надежда войната и църковният спор да намерят най-сетне мирно разрешение.
Има такива разногласия, които прекъснаха евхаристийното общение между Руската православна църква и Константинополската патриаршия поради намесата на Константинополската патриаршия в делата на Украинската православна църква. И къде се намира Българската православна църква? Ето – 11 от общо 15 православни църкви не са признали тази църковна структура, която Константинополският патриарх призна и образува тогава. Това показва, че има съществени канонични пречки, които са препятствия за това, но в същото време Българската православна църква е в общение и с Московската патриаршия, и с Константинополската патриаршия. Миналата година имаше няколко годишнини, на които присъстваха клирици на Вселенската патриаршия при освещаването на храма „Св. Иван Рилски“ в Лондон. Там съслужихме с архиепископ Никита от Вселенската патриаршия. Тук, на всеки общозначим празник, с представители на Руската православна църква служим заедно, така че ние не сме прекъсвали това общение и мисля, че това е един разумен подход. Този геополитически спор и войната в Украйна трябва най-накрая да намерят мирно разрешение и да се реши и този църковен въпрос.
Патриарх Даниил изтъкна значението на личната молитва в забързаното ежедневие. По думите му е жизнено важно всеки християнин да намира по 5–10 минути сутрин и вечер, за да остане насаме с Бога. Това, според него, е начинът душата да се укрепи и да се съхрани вътрешният мир.
Попитахте ме как християнинът може да бъде християнин в съвременния свят. Мисля, че е много от съществено значение християните да намират известно време, може да са 5–10 минути през деня, за да останат насаме със себе си и с Бога. Пет минути за молитва – сутрин и вечер. Да се освободим от всякакви други притеснения, тревоги, мисли, и да останем насаме с Бога. Това е жизнено важно. Молитвата е да оставим всичко и да останем там, както Господ казва: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.(Матей 6:6),“
За да съхраним целостта на душата, за да съхраним душевните сили, за да можем да живеем вярата, е необходимо това да се прави ежедневно. И затова е много удобно, че има молитвеници – утренни и вечерни молитви. Да намерим 5 минути сутрин и 5 минути вечер, за да останем насаме със себе си и с Бога. Това дава връзката, която храни душата за целия ден. Дава ни сили да преодоляваме злобата на ежедневието и е упражнение извън злободневието, за което говорих.
Той разказа и за своя личен път във вярата. След като осъзнал, че Бог съществува, всичко друго му се сторило празно и безсмислено. Животът му добил нов смисъл – да се учи да обича Бога, да живее с Него и да Го търси.
Когато вярата стана нещо живо за мен и Бог даде да разбера, че Той съществува, че Го има, тогава вече съвсем естествено житейската мисия, смисълът на моя живот, доби това изражение. Да се науча да обичам Бога, да се науча да живея с Бога, да Го търся, да се стремя към Него. Това вече стана мисията на моя живот, житейската мисия.
За мен, когато вярата оживя, когато повярвах в Бога, оттук нататък да правя нещо друго, което ще остане само в този свят, беше вече толкова безсмислено и остана настрани. Естествено, дойде и това желание да се посветя на монашеския живот.
СПЖ припомня думите на Патрирах Даниил, че Българската църква не е в общение с ПЦУ и насилието не остава скрито.
