От Доган към Пеевски – биологията и политиката
Още през 2023 г. прогнозирахме, че естественият ход на събитията ще измести Ахмед Доган от центъра на властта. „Биологията ще победи“ – казахме тогава. Днес вече е ясно: Делян Пеевски заема неговото място. Връзките му – и вътрешни, и външни – го поставят в центъра на българския политически лабиринт.
ГЕРБ – от „ново начало“ към пенсия?
Изявленията на Бойко Борисов след изборния удар в Пазарджик бяха показателни. Лидерът на ГЕРБ заяви, че партията остава във властта само формално и повече няма да прави „кворум параван“. В същото време Делян Пеевски реагира незабавно, наричайки момента „преломен“ и обяви готовност ДПС да поеме управленска отговорност. Най-шокиращото бе предложението – Борисов да бъде избран за председател на Народното събрание.
Геополитическите линии
Днешната криза не е само вътрешна.
-
Борисов търси протекция в САЩ, но там вратата е затворена – доказателство е липсата на американски посланик в София.
-
Пеевски обаче изглежда стъпва на по-здрави основи – турската и британската линии. Последните му срещи с турския генерал Хулуси Акар показват, че стратегическите зависимости се разширяват.
-
ППДБ също са част от същата либерално-британска схема, като вдигат взаимно точките си чрез публични сблъсъци с Пеевски.
България – обект, не субект
Докато вътрешните „пехливански борби“ продължават, реалният проблем остава: България е обект, не субект на международната политика. Центърът на Балканите отдавна се е изместил от София към Истанбул. В тази празнина се настаняват чужди интереси – турски, британски, дори северномакедонски.
Какво следва?
-
За Борисов – вариантът „пенсия“ като председател на парламента може да бъде последната му роля.
-
За Пеевски – възход, но и огромен риск, защото силите, които го подкрепят, не играят за България.
-
За президента Радев – остава обсаден и лишаван от правомощия, макар все още да събира енергия около себе си.
Голямата опасност
Истинската заплаха не е в партийния сблъсък, а в геополитическия натиск. България може да бъде хвърлена на фронта на войната, да бъде разцепена отвътре чрез „активни малцинства“ и дори да преживее сценарии на териториално разпадане. Примери като Нагорни Карабах показват, че това не е химера.
Заключение
След Доган идва ред на Борисов. След Борисов – кой? Отговорът е ясен: по-големият изяжда по-малкия. Но докато се вълнуваме от тези вътрешни битки, над България тегнат интереси, които не са български. Единствената национална задача е да се запази държавата – териториално, духовно и политически.
Гледайте цялото видео тук:
