Премиерът на Испания Педро Санчес е един от последните европейски лидери, които отказват да увеличат военните разходи и помощта за Украйна, пише Die Welt. С това той предизвика гнева на Тръмп и съюзниците в НАТО, но спечели любовта на своите сънародници.
Тим Рос
Премиерът Санчес отказва да се подпише под целта на НАТО за военни разходи в размер на 5% от БВП. Това му носи популярност у дома, но предизвиква недоволството на Доналд Тръмп. Европейските партньори все по-често задават ключовия въпрос — докъде може да продължи Испания да се съпротивлява.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп е разгневен на Испания и този път получава подкрепа от Източна Европа и скандинавските държави. Там смятат за несправедливо, че именно Испания, която сега демонстрира стабилен икономически растеж, не допринася повече за усилията на Европа да подкрепя Украйна и да укрепва общата система за възпиране.
Следващата седмица лидерите на страните от ЕС ще обсъдят на среща на върха в Брюксел по-тясно сътрудничество в отбраната. Очаква се премиерът Санчес да бъде подложен на сериозен натиск.
Ако той не се присъедини към останалите европейски лидери по въпроса за увеличаване на военните разходи, това може да доведе до открита конфронтация, коментира дипломат, запознат с подготовката на срещата. Друг източник от ЕС посочва, че дори страни като Италия и Португалия трябва да допринесат за сигурността на северните държави, особено ако очакват солидарност по въпросите на миграцията от Африка и Близкия изток.
„Надяваме се целта на НАТО от 5% да бъде постигната възможно най-скоро — времето ни притиска“, заяви министърът на отбраната на Финландия Анти Хякянен, чиято страна има над 1300 километра обща граница с Русия. „Като фронтова държава подчертаваме, че всички останали съюзници трябва да направят своя принос — и то бързо.“
Тук започват трудностите. На юлската среща на върха страните от НАТО се договориха в рамките на следващите десет години да увеличат военните си разходи до 5% от БВП. Преди това целта беше само 2%. Представители на северноевропейски правителства смятат и тази нова граница за недостатъчна на фона на конфликта в Украйна и честите нарушения на европейското въздушно пространство.
Освен това в Европа расте осъзнаването, че държавите трябва да увеличават военните си бюджети самостоятелно, защото няма гаранция, че САЩ дългосрочно ще останат гарант за сигурността на континента. Въпреки това премиерът Санчес вече няколко месеца отказва да одобри новата цел на НАТО.
С това той си навлече гнева на президента Тръмп, който заплаши Испания с наказателни мита и дори с изключване от НАТО. Досега военните разходи на Мадрид възлизаха само на 1,28% от БВП — най-ниският показател сред всички членове на алианса. Санчес защитава позицията си, като твърди, че тези разходи са достатъчни за изпълнение на ангажиментите към НАТО.
Тръмп нарече тази позиция „невероятно неуважителна“ и поиска санкции: „Те трябва да бъдат наказани. Да, така мисля“, заяви той. Министърът на отбраната на Швеция Пол Юнсон подкрепи критиката, като каза: „Изключително важно е всички съюзници да изпълнят обещанията си, включително Испания.“
На среща на министрите на отбраната в Брюксел генералният секретар на НАТО Марк Рюте се опита да изглади конфликта: „Отговорността за приноса към отбраната винаги лежи върху всеки съюзник — според възможностите му.“
Средиземноморските държави изостават
Испанският министър на отбраната Маргарита Роблес защити страната си: „Никой не може да се съмнява в лоялността на Испания към НАТО. Вече 40 години сме надежден партньор.“ Въпреки това остава въпросът как ще се разпределят разходите за европейската отбрана.
Тази седмица Европейската комисия представи финалната стратегия за „бойна готовност“. Следващата седмица лидерите на ЕС ще обсъдят как да се финансира подкрепата за Украйна в конфликта с Русия.
От януари 2022 до август 2025 г. Испания е предоставила на Украйна едва 790 милиона евро военна помощ и няколко танка и системи за ПВО, сочат данни на Килския институт за световна икономика. За сравнение, Германия е предоставила 17,7 милиарда евро, а Великобритания — 13,3 милиарда.
Като цяло страните от Средиземноморието изостават по обем на военните доставки: Италия е предоставила 1,7 милиарда евро, а Гърция — 150 милиона. Според представители на ЕС Испания би могла да направи повече — икономиката ѝ нарасна с 3,2% през 2024 г., а за текущата година прогнозата е 2,6%.
Президентът Тръмп вече заплаши Мадрид с мита, но в ЕС реагират спокойно. От Брюксел напомнят, че търговската политика се определя съвместно от Европейската комисия, така че САЩ не могат да наложат едностранни мерки само срещу една държава. Въпреки това не се изключва Тръмп да въведе целеви мита върху испански стоки, като свинско месо или шерис.
„За търговията отговаря единствено Европейската комисия, действаща от името на всички страни членки“, поясни говорителят на Комисията Олоф Гил. Всякакви мерки срещу отделни държави ще получат съразмерен отговор, допълни той.
Конфликтът усложнява отношенията между Мадрид и Вашингтон, но вътре в страната играе в полза на премиера. Според последните проучвания Санчес се възприема като ненадежден от 67% от испанците, но мнозинството подкрепя неговия отказ да увеличава рязко военните разходи.
Политологът Пабло Симон от Университета „Карлос III“ в Мадрид смята, че това е продължение на испанската традиция — страната винаги е проявявала предпазливост по въпросите на сигурността и е предпочитала неутралитет. Самото членство в НАТО през 1982 г. е било силно спорно, а през 2003 г. милиони испанци са протестирали срещу участието във войната в Ирак.
„Позицията на Санчес е толкова популярна, защото отразява внимателното отношение на испанците към военните въпроси и защото Доналд Тръмп е крайно непопулярен в Испания“, казва Симон. „Докато населението смята, че правителството изпълнява международните си задължения, тази стратегия ще бъде успешна във вътрешната политика.“
Освен това, дори Санчес да се съгласеше с исканията на Тръмп, той нямаше да има подкрепа в парламента, за да повиши значително военния бюджет. Консервативната опозиция няма да му подари подобен успех, а левият му коалиционен партньор Sumar принципно се противопоставя на всичко, което може да доведе до съкращаване на социалните разходи.
