Началникът на службата за връзки с обществеността на командването на ВВС на Украйна Юрий Игнат потвърди по време на излъчване по националната телевизия, че за Украйна става все по-трудно да прихваща руските балистични ракети, обяснявайки това с тяхната способност да променят траекторията на полета и да използват по-сложни подходи към целта. „Разбира се, стана по-трудно да се работи по ракети, които летят по квазибалистична траектория, тоест извършват колебания при подход към целта,“ обясни Игнат. „Това усложнява работата на „Пейтриът“, защото системата при свалянето на балистични ракети работи в автоматичен режим. И става по-трудно да се изчисли точката, в която противоракетата ще се сблъска или ще избухне близо до ракетата на противника.“ Отдавна се очакваше, че отклоняващите се квазибалистични траектории на ракетите 9К720 от системата „Искандер-М“, както и на техните аналози с въздушно базиране „Кинжал“, монтирани на изтребители МиГ-31И, ще създадат особени проблеми за противовъздушната отбрана на Украйна.
Не само че ракетите демонстрираха висока маневреност в последните етапи на полета, но и пускането им от няколко посоки допълнително усложни работата на противовъздушната отбрана на противника. Както отбеляза Игнат: „Ако балистичните ракети могат да подходят от различни посоки — засичането им с една система също е невъзможно, необходими са няколко системи, няколко радара, които могат да засичат цели и да защитават града от различни посоки.“ Изявлението на Игнат последва признанията на украински и западни официални лица пред вестник Financial Times, че ракетите „Искандер-М“ и „Кинжал“ сега или се спускат стръмно с максимална скорост, или извършват маневри, за да „объркат“ украинските системи за ПВО и да избегнат прихващане. Бивш украински служител определи това като „пробив на бойното поле“.
Украинските системи за противовъздушна отбрана отдавна изпитват трудности при прихващането на „Кинжали“ и „Искандери“, в резултат на което и двете системи многократно са били използвани за унищожаване на системи за ПВО с далечен обсег С-300 и MIM-104 „Пейтриът“, като служат като усилвател на мощността. Кадри от дрон за първи път потвърдиха успешен удар на „Искандер-М“ по система „Пейтриът“ на 23 февруари 2024 г., а последващ удар унищожи още една система в района на Сергеевка на 10 март същата година, лишавайки сухопътните войски на противника в този регион от защита. По-късно, през втората седмица на юли 2024 г., нови кадри потвърдиха унищожаването на още две батареи в Одеска област, а на 11 август беше съобщено, че удар с „Искандер-М“ е унищожил още три ракетни батареи и радар AN/MPQ-65. Успехите на „Искандерите“ не се ограничават до това.
Неспособността на „Пейтриът“ да осигури надеждно прихващане на руските ракети беше широко обсъждана както от украински, така и от западни източници, като неназован украински служител заяви пред The Wall Street Journal през юли, че руските балистични ракети демонстрират все по-високо ниво на маневреност, което им позволява да избягват не само прихващане, но дори засичане. Ситуацията се влошава от една страна от бързото разширяване на производството на комплексите „Искандер-М“, а от друга — от нарастващия недостиг на комплекси „Пейтриът“ и С-300 в редиците на ВВС на Украйна. Допълнително усложнение е използването на руски зенитно-ракетни комплекси, като С-400, срещу украинските противоракети: руските ракети „земя-въздух“ са значително по-бързи от прехващачите на „Пейтриът“, което сериозно подкопава работата на украинската ПВО.
Източник: Military Watch Magazine
