Белгия е блокирала предложената от ЕК сложна схема за използване на замразените руски активи, без те да бъдат конфискувани. Планът предвижда предоставяне на Украйна на така наречения „репарационен кредит“ на стойност 140 милиарда евро. Решението беше отложено до декември.
Белгия срещу риска от „подмяна“
Малката европейска страна, в която се намират институциите на ЕС, се оказа в центъра на сложен политически, правен и финансов спор относно бъдещата помощ за Украйна.
След като Доналд Тръмп прекрати подкрепата на САЩ за Киев, а европейските фондове се изчерпаха, Брюксел реши да наруши дългогодишното табу – да използва замразените руски активи.
На срещата на върха в четвъртък обаче Белгия изрази сериозна загриженост и не позволи планът да бъде официално приет.
В хранилищата на Euroclear се намират около 200 милиарда евро резерви на Руската централна банка, замразени от февруари 2022 г. в рамките на санкциите на ЕС. Миналата година беше направена първа стъпка – приходите от тези активи (между 3 и 4 млрд. долара годишно) бяха използвани като основа за заем от 50 млрд. долара, предоставен на Украйна от страните от Г-7. Основният капитал обаче остана недокоснат.
Досега повечето държави — Франция, Германия, Италия, Белгия — както и Европейската централна банка, се противопоставяха на подобна мярка, за да запазят правната и финансовата репутация на европейския пазар.
„Да накараме Русия да плати“
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен успя в последните седмици да постигне почти пълен консенсус, тъй като липсват други източници за финансиране на Украйна. Службите на ЕК изготвиха механизъм, който позволява използване на руските средства без тяхната пряка конфискация.
Датската премиерка Мете Фредериксен нарече това „озарение“. Според схемата Euroclear трябва да прехвърли средствата на Европейската комисия, която да ги използва за предоставяне на „репарационен кредит“ на Украйна в размер на 140 млрд. евро.
Заемът ще трябва да бъде върнат само ако Москва в бъдеще обезщети Киев за нанесените щети. В противен случай активите ще останат замразени за неопределен период от време.
„Целта е да накараме Русия да плати“, заяви Урсула фон дер Лайен.
Френският президент Еманюел Макрон подкрепи плана, но постави няколко условия — ясни юридически гаранции, подкрепа от останалите членове на Г-7 (САЩ, Канада, Япония, Великобритания) и използване на средствата за закупуване на европейско въоръжение.
Украйна обаче, подкрепена от няколко държави — сред тях Нидерландия и Швеция — настоява да може да купува и американски оръжия, като системите Patriot. Германия иска средствата да се използват само за оръжия, докато други страни смятат, че те трябва да покриват и гражданските нужди на украинския бюджет.
В четвъртък в Брюксел Володимир Зеленски се опита да убеди партньорите, че голяма част от средствата ще отидат за укрепване на европейската отбранителна индустрия. Той настоя споразумението да бъде прието „възможно най-скоро“, тъй като то „ще спаси животи“ и ще помогне на Украйна да укрепи противовъздушната си отбрана и фронтовата линия.
Белгийското „не“
Това не убеди белгийския премиер Барт де Вевер. „Очаквам да се запозная с правните основания на инициативата“, заяви той. „Това не е дребен детайл. Дори по време на Втората световна война никой не е конфискувал замразени активи.“
Белгия постави три условия:
-
Равномерно разпределение на рисковете между държавите членки на ЕС;
-
Гаранции от всички страни в случай на украински дефолт;
-
Участие на всички държави, които притежават руски активи, за да не рискува Белгия сама.
По думите на премиера, това е въпрос от „екзистенциално значение“.
Опитите на партньорите да го убедят не успяха. След дълги преговори заключителните изявления, приети от 26 държави (без Унгария), смекчиха формулировките: на Комисията се възлага „възможно най-скоро да представи варианти за подкрепа на Украйна“. Изразът „възможно използване на средства, свързани с основните руски активи“ беше премахнат.
Обсъждането ще бъде подновено през декември.
Председателят на Европейския съвет Антониу Кошта заяви с оптимизъм:
„Всички технически проблеми могат да бъдат решени — значи решението е постижимо.“
Но за момента то изглежда невъзможно без съгласието на Белгия.
Опасения за ответни действия
Белгия изрази и страх от „ответен удар“. Премиерът предупреди, че Русия може да предприеме съдебни действия или ответни мерки срещу западни компании, които все още работят на руския пазар.
„Водя преговори за бюджет от 10 милиарда евро“, каза де Вевер. „А си представете, че след година или две ми се наложи да платя 180 милиарда плюс компенсации — това е лудост!“
През последните месеци ръководството на Euroclear е под въоръжена охрана. През декември 2024 г. в близост до централата на компанията в Брюксел беше засечен дрон.
„Русия трябва да плати“
„Русия трябва да заплати за този конфликт“, заяви Зеленски, призовавайки ЕС да действа „възможно най-бързо“. Според него Москва „се страхува“ от решението за използване на замразените активи.
Кремъл остро реагира и на наложените от Вашингтон санкции срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“. Паралелно ЕС прие 19-ия пакет санкции срещу Русия и посредниците, които ѝ помагат да заобикаля ограниченията.
„Комбинацията от санкции срещу Русия и силна финансова подкрепа за Украйна може да промени ситуацията“, заяви финландският премиер Петери Орпо.
Източник: https://www.lefigaro.fr
