Планът на Венецуела при американска намеса включва използване на целия ракетен арсенал на страната.
Напрежението между Вашингтон и Каракас се покачва, след като президентът Доналд Тръмп заплаши с въздушни и дори сухопътни операции. Според експерти Венецуела е разработила многостепенна стратегия за защита.
Първият етап от плана на Венецуела при американска намеса е масираното използване на противовъздушни и противокорабни ракети. Страната разполага със системи S-300VM, които могат да поразяват самолети и ракети на дистанции до 400 км. Системата Buk-M2 защитава средния обсег, а Pantsir-S1 – критичната инфраструктура. Венецуела има и над 5000 преносими ракети Igla-S.
Бреговата отбрана също е силно развита. Комплексите „Бастион-P“ с ракети P-800 Oniks имат обсег до 300 км и представляват сериозна заплаха за американските кораби. Ракетите Kh-31, интегрирани със самолетите Su-30MK2, могат да поразяват цели на разстояние над 100 км. Тези системи са ключова част от плана на Венецуела при американска намеса, защото могат да забавят или възпрепятстват първоначален удар.
Ако ракетният потенциал бъде неутрализиран, Венецуела планира продължителна партизанска кампания. Малки военни групи ще бъдат разположени на над 280 точки в страната. Тяхната задача ще бъде да извършват саботажи и да задържат американските сили възможно най-дълго.
Вторият резервен вариант е създаване на целенасочен хаос в столицата Каракас. Там проправителствени милиции трябва да попречат на установяването на стабилен контрол от страна на американските войски. Целта е държавата да стане „неуправляема“ при евентуална окупация.
Въпреки това Венецуела има сериозни слабости. Армията страда от ниски заплати, често под 100 долара месечно. Икономическата криза ограничава бойната готовност и ресурсите за продължителна отбрана.
Източник:
