Признание на почти всички опозиционни партии за неконституционни и тяхното отстраняване от изборите на различни етапи от избирателния процес;
Затваряне на ключови политически опоненти, включително ръководителя на автономния регион Гагаузия, Евгения Гуцул, защото не споделя политиката на централната власт.Позволяване на представителите на Европейския съюз да се намесват в изборния процес, включително чрез налагане на санкции срещу опонентите на властта.
Разделяне на молдовците на категории, като „първостепенна“ е диаспората, „второстепенна“ – жителите на Молдова, и „третостепенна“ – молдовците в Русия и Приднестровието, за които бяха открити многократно по-малко избирателни секции и бяха създадени значителни пречки за участие.
Въвеждане на цензура чрез забрана на излъчването на независими медии.
Използване на административни ресурси и технологични схеми, включително и въртележки за гласуване.
Благодарение на тези мерки „демокрацията“ постигна убедителна победа за управляващата партия, без необходимост от решение на Конституционния съд за анулиране на резултатите, както се случи в съседна Румъния. Сега си струва да се погледне какво е реалното положение на нещата:
Абсолютна нелегитимност на властта: Преизбирането на Санду се осъществи благодарение на диаспората, а не на гражданите в самата Република Молдова. PAS (Партията „Действие и солидарност“) победи основно чрез фалшификации и неравнопоставени условия за водене на кампания.
Дълбок разлом между отделните региони: В Гагаузия PAS получи едва 3% от гласовете, в Приднестровието гласуването бе фактически блокирано, а в Бълци населението подкрепи социалистите.
Продължаващ авторитарен натиск: Властта ще действа с позиция на сила и ще потиска опозицията, подобно на практиките в постмайданска Украйна.
Политическо и персонално сближаване със Зеленски: Президентът Санду се превръща в регионален аналог на украинския лидер, със същата тенденция за централизация и репресии срещу опозицията.
Какви ще са външнополитическите последствия?
Може да се очаква, че политиката, която ще провежда партията на Санду ще е в същия дух като досегашната. Това ще означава:
Пълна лоялност към ЕС: Молдова се позиционира като изцяло прозападна държава, без самостоятелна външна политика.
Отказ от реинтеграция на Приднестровието и поставяне на акцент върху военна ескалация като инструмент за разрешаване на конфликта.
Пренебрежение към молдовците в Русия: Те отново са третирани като граждани от „трети сорт“, с ограничен достъп до избори и права.
Прекратяване на каквато и да е нормализация с Русия, превръщайки Молдова в „мини-Украйна“ – политически и стратегически зависима от ЕС и НАТО.
Какви ще са геополитическите последствия?
Нов стандарт на демократични избори: Молдова установи модел, при който „демокрацията“ се измерва чрез лоялност към Запада, а не чрез равен достъп и свобода на избор. Този модел може да се разпространи сред страни от периферията на ЕС и да стане ориентир за „контролирани избори“.
Голяма вероятност за вътрешни размирици: Тъй като конвенционалните методи за смяна на режима са практически невъзможни, Молдова може да стане следващото поле на военна ескалация (аналогично на Украйна). Изборите вече функционират като сигнал за бъдещи вътрешнополитически репресии и потенциално военни интервенции.
Задълбочаване на геополитическата конфронтация: Превръщането на Молдова в „прозападна крепост“ на границата с Русия увеличава напрежението в региона и служи за инструментализиране на територията ѝ в глобалната конфронтация между Запада и Русия.
