В първата част от разговора ни с проф. Мария Пиргова обсъждаме причините за нарастващата политическа и икономическа криза в Европа, ролята на бюрокрацията в Брюксел, сблъсъка Запад–Изток и възможността за появата на нов тип държавници.
„Старата баба в кулата“: образът на днешна Европа
Проф. Пиргова описва Европа като „стара баба със златни обеци, затворена в кула и отбраняваща се отвсякъде“ – метафора за континент, изгубил посока и идеи за развитие. След краткия „респит“ от 90-те и началото на 2000-те (евтина източноевропейска работна ръка, достъп до руски ресурси) моделът на непрекъснат растеж и печалба се износва.
Ключов извод: Европейската икономическа парадигма след Втората световна война вече не работи при днешните демография, енергетика и глобална конкуренция.
От дебат към доктрина: защо идеята за конфронтация с Русия доминира
Според проф. Пиргова фокусът върху Русия компенсира неспособност за вътрешни реформи – неравенства, трудови пазари, стагнация на реални доходи. Външнополитическият твърд тон маскира вътрешната безпомощност и липсата на нова развитие стратегия.
Политическият разлом: елити без програма, граждани без представителство
-
Франция: социалистите се маргинализираха, „центристката“ формула на Макрон се плъзна надясно без ясно реформаторско съдържание; протестите (жълтите жилетки) удрят в стена.
-
Германия: силен соц. модел, но слаби „несистемни“ алтернативи; системните партии не артикулират нов път.
-
Медийна рамка: етикетите „крайно ляво/дясно“ се употребяват произволно, за да се легитимира безсъдържателен център, който обслужва глобалните капитали.
Теза: Брюксел е доминиран от бюрокрации, а не лидери; партийните системи са деформирани и разкачени от социалните реалности.
Глобалният сблъсък и „новият многополюсен свят“
Проф. Пиргова вижда войната в Украйна като част от по-широк процес: реално противопоставяне на Русия и Китай на модела на САЩ/ЕС и ускорена консолидация на Глобалния Юг (Индия, Индонезия, Югоизточна Азия). Малките военни стъпки в Украйна се превръщат в големи геополитически ефекти – преструктуриране на вериги, финанси и пазари.
Доларът, финансиализацията и индустриалният реванш
Според нея финансовият капитал е завзел политическото поле и е пробил дупки в доларовата система. Индустриалният капитал в САЩ се подрежда зад идеи за реиндустриализация (включително чрез изтегляне на производства от Европа към Америка и енергиен протекционизъм), което допълнително изсмуква капацитет от ЕС.
Има ли шанс за нови държавници?
Назначаеми бюрократи и медийни шоумени доминират сцената. Проф. Пиргова все пак очаква поява на лидери, но инерцията на „нахранени общества“ може да забави промяната още 5–10 години – докато стане очевидно, че Европа губи индустриална база, а Китай играе по собствени правила.
Гледайте цялото интервю тук:
