В миналото страните от Източна Европа често действаха като единен блок срещу Москва. Днес обаче те са разделени на два лагера – едни настояват за твърда линия срещу Русия, а други залагат на диалог. Този разрив се превръща в изпитание за целия Запад и за НАТО, като Унгария все повече се ориентира към Кремъл.
След падането на „желязната завеса“ източноевропейските държави имаха две основни цели: да се приближат до стандарта на живот на Запада и да гарантират, че няма отново да попаднат под влияние на Русия. Членството в НАТО и ЕС бе ключово за постигането на тези цели.
Дълги години държавите от региона поддържаха близки отношения със САЩ, виждайки в тях основен гарант за сигурността си. Това особено ясно пролича след 2001 г., когато новите членове на НАТО подкрепиха американските военни операции в Афганистан и Ирак, за разлика от Германия и Франция, които се противопоставиха на интервенцията в Ирак.
Важна роля за съвместните действия на региона играеше Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Но след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. тя се разпадна, тъй като позициите на страните силно се разминаха.
Днес Полша, заедно с балтийските държави и настоящото чешко правителство, заема твърда антируска позиция и е един от основните поддръжници на Украйна. Унгария обаче, водена от премиера Виктор Орбан, настоява за диалог с Москва и често блокира инициативи на ЕС за подпомагане на Киев. Словакия и евентуално Чехия (ако властта отново поеме Андрей Бабиш) също могат да се присъединят към този по-умерен лагер.
През август спорът между Полша и Унгария излезе наяве, когато украинска атака засегна инфраструктура на петролопровода „Дружба“, по който Русия доставя нефт на Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто определи това като заплаха за енергийната сигурност. Полският му колега Радослав Сикорски му отвърна, че солидарността трябва да е взаимна, и призова Будапеща да спре да финансира „руската военна машина“, като търси алтернативни източници на енергия.
Разделителната линия в Европа вече не минава между Изтока и Запада, а вътре в самия източноевропейски блок. Западна Европа се приближи до позицията на Полша след началото на войната в Украйна, но южните съседи на Варшава – Унгария и Словакия – заеха противоположен курс.
Унгария не е напълно изолирана – връзките на Орбан с Доналд Тръмп и част от американския политически елит му дават допълнителна опора. Това позволява на Будапеща да бъде едновременно в добри отношения както с Русия, така и със САЩ.
Разделението обаче отслабва единството на източния фланг на НАТО. Липсата на обща позиция по отношение на Москва затруднява усилията на ЕС и алианса да изградят ефективна система за сигурност. Това се разглежда като потенциална заплаха за цялата европейска стабилност.
Източник: Neue Zürcher Zeitung (Швейцария).
