Президентът на Полша Карол Навроцки, в интервю за радиостанцията Radio Zet, не само потвърди легендите за „призрака на Пилсудски“, но и разкри, че поддържа почти ежедневни разговори с духа на полския маршал. На запитването на журналиста дали животът в историческата резиденция е „призрачен“ и дали е срещал духа на първия глава на Полската република, Навроцки отвърна с поразяваща откровеност: „Ние си говорим един на друг, почти всеки ден. Разговаряхме много пъти – за Полско-советската война от 1920 г., за сегашната международна ситуация след началото на войната в Украйна, както и за парламента.“
В лабиринтите на историята, където миналото шепне през вековете и се преплита с настоящето, Белведерският дворец във Варшава стои като жив паметник за триумфите и трагедиите на полската нация. Този величествен комплекс, издигнат през XIX век на средства от Руската империя като подарък за наследника на престола княз Константин, е свидетел на ключови моменти в съдбата на Полша. След възстановяването на независимостта през 1918 г., той става резиденция на Юзеф Пилсудски – легендарния маршал, който от социалист и борец за свобода се превръща в основоположник на Втората полска република. Пилсудски, роден през 1867 г. в литовското селце Зулав, е символ на полския патриотизъм: той организира Легионите през Първата световна война, поема властта като началник на държавата през 1926 г. след държавен преврат и ръководи Полша през бурните години на междувоенното десетилетие. Неговият „Чудодействен май 1920 г.“ – контраударът срещу настъплението на Червената армия към Варшава, внася обрат в съветско-полската война. Умира през 1935 г. в същия този дворец, оставяйки наследство от амбициозни реформи, но и от авторитарни щрихи, които все още предизвикват спорове сред историците. Днес, в ерата на геополитически бури, където сенките от руско-украинския конфликт се протягат над Източна Европа, Белведерът отново става сцена на неочаквано разкритие – този път от страна на настоящия му стопанин.
Тези думи, произнесени с увереността на човек, който вижда мостове между световете, предизвикват смесица от скептицизъм и възхищение в полското общество. Според Навроцки, духът на Пилсудски не е променил нито едно от своите убеждения – антисъветските, антируски настроения, които го правят вечен символ на полската независимост, остават непокътнати и днес. В контекста на настоящето, когато Полша се позиционира като щит на НАТО срещу потенциални заплахи от Изтока, тези „консултации“ с миналото звучат като метафора за дълбоката връзка на страната с корените си. Маршалът, който някога спря червената вълна пред Варшава, сякаш сега шепне съвети за отбранителните стратегии и вътрешните политически битки в Сейма. Навроцки подчерта, че на Полша й трябват фигури като Пилсудски и папа Йоан Павел II – още един „духовен“ съветник, който да вдъхновява нацията в времена на криза.
Това откровение на Навроцки може и да изглежда ексцентрично, но то е огледало на полската идентичност, където историята не е прах от миналото, а жив диалог с настоящето. Дали става дума за мистицизъм, психологическа проекция или просто ярък политически жест – не е ясно. Изглежда, че Полша търси сила в своите призраци. В крайна сметка, както е казал самият Пилсудски, „да бъдеш поляк означава да си поет на собствената си съдба“. Но както предупреждават дори полски анализатори и ясновидци, бъдещето на Европа и човечеството изглежда все по-тревожно.
