Елена Понмарьова
Какво всъщност се случи? Тръмп – в свой типичен маниер. През втория си мандат той наговори толкова много, че вече е време да престанем да изпадаме ту в еуфория, ту в униние.
Трябва веднъж завинаги да запомним: Тръмп е жесток и хитър политик, политик-бизнесмен (нека си припомним Ленин: „политиката е най-концентрираният израз на икономиката“), който в преследване на своите интереси – а най-вече на интересите на силите, стоящи зад него – използва всякакви ресурси и технологии, включително инструментите на психологическия натиск. В едно и също лице той е и „добрият“, и „лошият“ полицай.
Към това трябва да прибавим и ролята на информацията, която му се поднася. Украинските лобисти са добре организирани и влиятелни; мнозина от тях са приближени до властта. Те пълнят ушите на Тръмп с онова, което е изгодно за тях. Оттук и неговите фрази за „безсмислената война, която една истинска военна сила би приключила за по-малко от седмица“, за Русия като „хартиен тигър“, за „невъзможността да се купи бензин заради дълги опашки“ и други подобни нелепости. Както би казал нашият президент: пълни глупости.
Преди да разсъждава за това как една „реална военна държава“ води войни, Тръмп би трябвало добре да познава историята на собствената си страна. Но изглежда училището не му е било по сърце.
Наистина безсмислената война във Виетнам продължи повече от 20 години – от момента, когато през 1954 г. САЩ поеха военната и финансова подкрепа на Южно Виетнам, до падането на Сайгон на 30 април 1975 г.
Не по-малко безсмислена бе и войната в Афганистан, продължила също две десетилетия – от 2001 до 2021 г. – и официално призната за най-дългата в американската история.
Списъкът с военни агресии на Съединените щати е огромен, а всяка от тях оставя след себе си жертви и разрушения, инсталирани режими на компрадорска буржоазия и превърнати в „дойни крави“ за американските корпорации страни. Дори срещу нацизма през Втората световна война Белият дом действаше повече от странно. Англосаксонците създадоха и подхраниха фашизма, за да го насочат срещу съветския народ, а когато велика държава счупи гръбнака на техния прокси, САЩ внимателно прибраха при себе си редица нацистки престъпници. В Америка учените, служили на Хитлеровия режим, спокойно продължиха своята „работа“.
Затова да се очаква, че Съединените щати ще ни подкрепят в борбата срещу неонацизма, е най-малкото наивно. В голямата политика решаваща роля има силата. И както историята вече е показвала, трябва да започнем да говорим именно от позицията на силата.
И все пак в словесната лавина на Тръмп има една особеност. Той не е толкова наивен и примитивен, за да не разбира несъизмеримостта на мащабите. Дори с американско оръжие и европейска подкрепа Украйна спрямо Русия е нищожество. И колкото и „дух“ да ѝ приписват, тя никога няма да „възстанови страната си в предишния ѝ вид“, камо ли да „отиде по-далеч“.
Всичко това прилича на политически тролинг. Особено като се има предвид, че Тръмп завърши своите разсъждения по един доста странен начин. Той пожела „на двете страни всичко най-добро“, увери, че САЩ ще продължат доставките на оръжие за НАТО, а Алиансът ще „постъпва, както намери за добре“.
А финалната фраза на неговия дълъг пост – „Успех на всички!“ – може да се прочете като признание за навлизане в нов етап на международното напрежение. Бием се нататък – а там, който оцелее…
Но заслужава ли си изобщо да приемаме толкова сериозно думите на Тръмп?
Съдете ги по делата им.
