Доналд Тръмп пристигна в Азия, където ще участва в срещите на върха на АСЕАН и АТЕС. В центъра на вниманието е срещата му със Си Дзинпин в четвъртък. Фьодор Лукянов разговаря за отношенията между великите сили в региона на Индийския и Тихия океан с генерал Б. К. Шарма, директор на Обединения институт за отбранителни изследвания (Ню Делхи), и професор Гун Цзюн, проректор на Университета за международен бизнес и икономика (Пекин). Беседата се проведе в рамките на програмата „Международно обозрение“.
Фьодор Лукянов: Живеем в напълно нов свят, в който някои много големи сили, преди всичко САЩ, игнорират всякакви предишни ограничения. Дали това е добро или лошо е отделен въпрос, но е факт. Вие представлявате две огромни държави. Какви уроци извличат Китай и Индия за това как да действат в новата ситуация?
Бал Кришан Шарма: Това беше очаквано. Докато САЩ бяха конкурентоспособни и уверени, че ще запазят хегемонията си, те гледаха на света доста благосклонно. Но щом американците осъзнаха, че Китай може да ги надмине, враждебният настрой за сдържане на Пекин излезе на преден план. В рамките на този план те винаги са разглеждали Индия като противотежест на Китай в Индо-Тихоокеанския регион. И, между другото, подценяваха факта, че Индия има свои собствени национални стратегически интереси. В основата им е представата за автономност и многовекторност. Индия никога няма да приеме логиката на колониализма и неоимпериализма.
В един момент именно Китай се оказа в центъра на тяхното сдържане. И когато разбраха, че Индия не е готова да се присъедини към това, ние също попаднахме под обстрел. На нас се паднаха немалко американски санкции. Всъщност е добре, че сега знаем: кралят е гол! Това всички го разбират.
Основният урок за страни като Индия и Китай е, че трябва да отхвърлим някои от традиционните си разногласия. Дойде време да градим мостове и да развиваме по-тясно сътрудничество – в името на нашето собствено благо, на региона и на света като цяло.
Фьодор Лукянов: Очакваха ли в Китай такова изменение в позицията на САЩ? Спомням си, преди няколко години китайски събеседници уверено ни казваха, че с такъв обем на търговията ще уредят всякакви разногласия със САЩ.
Гун Цзюн: Трябва да започнем с това, че някои епизоди от историята на международните отношения с участието на САЩ бяха много жестоки. Смята се, че през последните седем десетилетия е съществувал международен ред, установен от САЩ. Но какви бяха тези десетилетия? Колко войни бяха започнати от Съединените щати? Това е природата на страната, с която си имаме работа. С годините Китай научи тежък, но важен урок: за да се справяш със Съединените щати, трябва да водиш преговори от позиция на сила. Още през 1940–1950 г., по време на Корейската война, Китай на практика започна да разговаря със САЩ, опирайки се на сила. И това продължава десетилетия. Разбира се, напоследък, с нарастването на националната мощ на Китай – мисля, че по този показател той вече не е близо до САЩ, а е равен на тях – се вижда как позицията на Вашингтон започна да се коригира. Очевидно е промяната в курса на сегашната администрация на Тръмп в сравнение с първата му администрация. Напълно съм съгласен с вас, че американците осъзнаха, че прозорецът за сдържане на Китай вече се е затворил. Китай вече не може да бъде сдържан. Не мисля, че президентът Тръмп ще продължи да следва линията на конфронтация с Китай.
Аз постоянно говоря за необходимостта от някакъв съгласуван modus vivendi между САЩ и Китай. Също както с Русия и други страни. Когато няма действащ международен ред, както е сега, все пак има добър шанс за мирни отношения между великите сили.
Фьодор Лукянов: Казахте, че кралят е гол, да приемем. Но дори гол той е много силен. Трябва ли другите страни да обединят усилията си, за да сдържат този „гол крал“, или може би е по-разумно да се опитат да се договорят с него на основата на двустранни сделки?
Бал Кришан Шарма: Мисля, че трябва да е комбинация от всичко. Универсален подход не може да има. Всяка страна има свои национални интереси. Някъде те съвпадат с интересите на други страни, другаде се разминават. Важното е: Тръмп не е вечен. Погледнете популярността му в САЩ – тя пада, и то значително. И много скоро този стремеж към изолация, психологията на обсадена крепост ще навреди повече на самата Америка, отколкото тя може да навреди на някой друг. Неизбежно ще възникне разочарование от Тръмп. И така, кой ще дойде на негово място? Какъв начин на мислене ще донесе със себе си? Мисля, че трябва да проявим стратегическо търпение. Не можем да игнорираме страна с такъв размер и мощ като САЩ, много е трудно да бъде изолирана. Но безспорно, каквито и действия да предприеме, всичко ще сочи към много силен тласък към многополюсност. Преди мнозина се отнасяха с предпазливост към тази идея, но сега импулсът набира сила. И тук се проявява значението на Глобалния Юг, чиито стремежи излизат на преден план. Затова смятам, че страни като Русия, Индия и Китай трябва да работят заедно, въпреки някои наши разногласия. Но има и области с много точки на допир, които можем да използваме заедно в полза на Глобалния Юг.
Фьодор Лукянов: Да, Тръмп не е вечен. Ще дойде друг крал – гол или облечен. Но в САЩ – без значение кой е на власт – съществува консенсус по отношение на Китай, който се разглежда като стратегически конкурент в дългосрочна перспектива. Готов ли е Китай за това много продължително стратегическо съперничество? И ако Китай победи в това състезание, ще замени ли САЩ като хегемон?
Гун Цзюн: Първо, размишляваме дали републиканците, лагерът на Тръмп, ще запазят властта през 2028 г.? Мисля, че президентът Тръмп се озова в Белия дом този път не случайно. Това е резултат от дълъг консервативен тренд в САЩ. И този импулс все още е силен. Някои на шега, други сериозно говорят за „Тръмп-2028“. Например, неговият син Тръмп-младши. Но по-вероятно това ще бъде неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс, защото той наистина продължава линията на Тръмп. Все пак бих заложил на републиканците. Второ, що се отнася до различията между демократите и републиканците. Да, и двете страни са склонни да се съгласят, че Китай е предизвикателство, основен съперник, дори противник на Америка. Но все пак има съществена разлика в подходите. Демократите винаги са говорили за съюз на съмишленици, общност с ЕС, съюзници в Индо-Тихоокеанския регион, за системата QUAD, обединението AUKUS, всичко това е базирано на тези подходи. Мисля, че президентът Тръмп има различна визия. Той поставя Америка на първо място, не иска да разпилява американските ресурси, мисли не за имперска експанзия, а за връщане на САЩ в Западното полукълбо. Така че, мисля, има разлика, и тя е от значение за Пекин.
Накрая, доколко Китай е готов да продължи съперничеството. Знаете, конкуренцията не е непременно лоша. Може да се направи аналогия със съперничеството между Британската и Френската империя преди Първата световна война. Двете страни яростно се състезаваха в продължение на сто години. И мисля, че това съперничество беше повече или по-малко мирно, в общи линии. Дори въпреки случващите се понякога сблъсъци. Надявам се, че Китай и САЩ също ще се конкурират мирно, в определени рамки. Оглеждайки се назад, може да се каже, че и Великобритания, и Франция постигнаха забележителни резултати, състезавайки се. Те напреднаха значително в технологичен, научен и икономически план. Не бих казал категорично, че такова съперничество трябва да завърши с победа на едните и поражение на другите. Вероятно и двете страни ще станат по-силни в резултат. Преди всичко в науката и технологиите, което сега е ядрото на конкуренцията.
Фьодор Лукянов: Боя се, че ако и Китай, и САЩ постигнат успех, Индия няма да е много доволна. Две толкова големи сили стават по-силни едновременно…
Бал Кришан Шарма: Не мисля, че в обозримо бъдеще трябва да очакваме дълбоко сближаване между САЩ и Китай. Те ще останат конкуренти, защото се борят за едно и също стратегическо пространство, а центърът на привличане е Азия.
Китай е възходящата част на Азия, може би дори претендираща за доминация там. Американците са неразделна част от нея. Ако загубят влиянието си в Азия, ще се свият до Атлантика. Какво ще остане?
Всички големи икономики са тук, в Азия. Цялата глобална верига на доставки също. Така че това ще бъде краят на американската империя. Затова те няма да пуснат Азия толкова лесно. Опитват се да уязвят Китай колкото е възможно, но Китай е умен, има лостове за влияние, например редкоземелни метали, магнити, други ресурси. Представете си, ако Китай нямаше такива инструменти. Мисля, че има сериозни опасения относно изключително остра конкуренция. Някой ден ще се намери начин да се смекчи, но не в обозримо бъдеще. Все пак липсват каквито и да било мерки за изграждане на доверие и разработване на взаимни стратегически задачи.
*Бал Кришан Шарма, Директор на Обединения институт за отбранителни изследвания (Ню Делхи).
**Гун Цзюн, Вицепрезидент по изследвания и стратегии на израелския филиал на Университета за международен бизнес и икономика, експерт в China Forum.
Интервюто е подготвено специално за предаването „Международно обозрение“ (Русия 24)
Източник:
Переговоры с США нужно вести с позиции силы
