Изказването на Владимир Путин на Валдайския форум изпрати два различни сигнала към Съединените щати и към Европа. Посланието към администрацията на Доналд Тръмп беше приблизително следното: Русия е готова да продължи диалога със САЩ и изпитва уважение към сегашния обитател на Белия дом и към т.нар. „трампизъм“ като явление в американския политически живот. Но ако Америка започне да доставя нови видове оръжия на Украйна – всичко може да се промени.
Към брюкселската бюрокрация бе изпратено друго съобщение: вие водите Европа в задънена улица, и рано или късно ще бъдете изместени от национално ориентирани елити, които ще защитават интересите на своите граждани, а няма да разрушават тяхната идентичност. С други думи, Брюксел е идентифициран като враг, а десните европейски политици, като унгарския премиер Виктор Орбан, и администрацията на Тръмп – като партньори.
Казано по друг начин – Москва все още се опитва с всички сили да извади САЩ от „украинското уравнение“ – политика, започнала веднага след идването на Доналд Тръмп на власт и продължаваща до днес.
Проблемът е, че ситуацията се е променила: Европейският съюз е дал на САЩ „щедър подарък“ под формата на търговско споразумение, а на Вашингтон не е успял да принуди Русия да отслаби партньорството си с Китай.
Затова Вашингтон отново се връща към „байдъновия курс“, а шансовете администрацията на Тръмп да се държи различно и да взема предвид руските интереси изглеждат призрачни.
Всичко сочи, че при Доналд Тръмп отношенията между Москва и Вашингтон може да станат дори по-лоши, отколкото при Джо Байдън. Най-вероятно американската подкрепа за Украйна ще се засили, с риск от сериозна ескалация по линията Русия–НАТО.
Алексей Пилко
П.П. на НС: смятаме, че очертаните в текста по-горе тенденции е добре да бъдат допълнени с по-подробен анализ на създалата се геополитическа ситуация.
Речта на Путин на Валдайския форум е част от дългосрочната стратегия на Кремъл да оформи нов многополюсен световен ред, в който Русия се позиционира като суверенна цивилизация, независима от западния модел.
Могат да се откроят три ключови послания и тенденции:
Опит за разграничаване на САЩ и Европа
Москва от години се стреми да раздели непоклатимите през последните десетилетия трансатлантическите партньори – ЕС и САЩ.
Като идентифицира Брюксел като „идеологически враг“ (либерален, бюрократичен и глобалистки), но същевременно демонстрира готовност за диалог с „прагматичните“ сили в САЩ, тръмпистите, Кремъл се опитва да се върне към ситуация, подобна от тази по време на срещата между Сталин, Чърчил и Рузвелт на конференцият в Ялта през 1945 годиан, когато Сталин и Рузвелт, успяха да постигнат редица ключови споразумения за бъдещия световен, въпреки възраженията на британския лидер Чърчил.
Подобна тактика СССР използва и през Студената война, а сега Русия се опитва да говори различно с отделните центрове на сила, надявайки се да подобри отношенията си с част от тях.
Символична подкрепа за „суверенните“ националистически движения в Европа
Путин недвусмислено залага на десните, популистки и национално-консервативни сили в Европа – Орбан, Льо Пен, Залвини, „Алтернатива за Германия“. Тези партии често споделят антиглобалистка и антиевропейска риторика, както и по-мек тон към Москва.
Подкрепата за тях е опит на базата на общите интереси, да се търсят възможности за преговорите и така постепенно да се нормализират отношенията в Европа, ако тези сили успеят да се преборят за водещи позиции в държавите си.
Променящата се позиция на САЩ и опциите пред Русия
Въпреки надеждите на Москва, Тръмп 2.0 вероятно няма да промени фундаментално проукраинската позиция на Вашингтон. Републиканците могат да променят риториката, да ограничат някои финансови помощи, но геополитическото съперничество между САЩ и Русия вече е структурно, не зависи от личностите в Белия дом. Паралелно, сближаването между Москва и Пекин – макар и стратегически важно за Русия – ограничава нейната дипломатическа гъвкавост. САЩ и ЕС все по-често разглеждат Русия като част от китайския блок, което затвърждава изолацията ѝ от Запада. От друга страна – самият Запад не предлага никакви приемливи решения за Русия, на практика той иска от нея стратегическа капитулация – да се откаже от условието си Украйна да е демилитаризирана и неутрална държава, а това, както отлично е известно на западните политици и анализатори, означава, че Русия постоянно ще се намира в състояние на смъртна заплаха за съществуването си.
Налице е голям риск от ескалация
Диманиката е изключително опасна: ако Тръмп – или друг американски лидер – увеличи военната помощ за Украйна, Русия трябва да отговори, защото не може да си позволи да продължи да бъде пасивна. Това повишава риска от инцидентна или локална ескалация, която може да прерасне в директна конфронтация.
Путин отправи сигнали за вътрешна и външна употреба
Речта на Путин е насочена не само към Запада, но и към вътрешната руска публика. Тя утвърждава образа му на лидер, който „няма да се поддаде на натиска“ и „ще отстоява националния суверените на Русия с всички възможни средстав“. Това е и сигнал към държавите от Глобалния Юг и разбира се, към Китай, че те имат партньор, който притежава необходимата сила, за да спре стремежът на Запада към неограничено от нищо глобално господство.
