Проблемите на Франция ще нанесат удар върху и без това нестабилното положение на Европейския съюз на световната сцена, пише The Times. Европа е изгубила посоката си: тя е затрупана от икономически и социални трудности, което играе в полза на САЩ и Китай.
Дейвид Марш
Комплексът от проблеми, с които се сблъсква президентът на Франция, влошава отношенията му с Германия, дестабилизира ЕС и отваря пътя за крайнодесните сили.
Френско-германската основа, върху която се гради европейското единство след Втората световна война, през последните десетилетия е подложена на изпитания. Днес отношенията между двете страни са застрашени. Последните затруднения на президента Макрон поставят под въпрос съществуването на ЕС, задълбочавайки кризата на континента, който е изправен пред троен натиск – от САЩ, Русия и Китай.
Миналата седмица Макрон се раздели с поредния си министър-председател – шестия за три и половина години – а няколко дни по-късно го върна на поста. Подобна честота на смени доведе между 1955 и 1958 г. до края на нестабилната Четвърта република и възхода на генерал Шарл дьо Гол, който създаде Петата република. Сега обаче нов Дьо Гол не се вижда на хоризонта.
Изтощен от неуспешни опити да формира коалиционни правителства, които да му позволят да проведе реформи и да затвърди международната роля на Франция, Макрон изглежда изчерпан. Много избиратели, разочаровани от разминаването между амбициите му и реалните резултати, няма да съжаляват за неговото оттегляне. Но това ще бъде още един удар по позициите и амбициите на Европа на световната сцена.
ЕС се сблъсква с най-сериозната си криза от създаването си през 1958 г. Без устойчивото френско-германско партньорство, изградено през 50-те години, Европа никога нямаше да се превърне в икономическия и валутен съюз, който познаваме днес. Неуспехите на Макрон подкопават надеждите на германския канцлер Фридрих Мерц, който от май е начело на страната, за ново начало в отношенията между Париж и Берлин.
Мерц, лидер на Християндемократическия съюз, управлява с крехко парламентарно мнозинство, заедно с отслабените социалдемократи. И двете основни партии страдат от възхода на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АдГ), създадена преди 12 години. Първоначално формирана като антиевро движение, партията използва недоволството на германците от глобализацията и имиграцията по времето на Ангела Меркел.
Новият канцлер е изправен пред трудности, породени от разделението на електората и продължителната икономическа стагнация – най-дългата в историята на обединена Германия.
Митата на президента Тръмп създадоха нови проблеми. Традиционният френско-германски „двигател на Европа“ отслабва още от 70-те години. Именно тогава сътрудничеството между Жискар д’Естен и канцлера Хелмут Шмидт положи основите на бъдещия икономически и валутен съюз, създаден през 1999 г. Днес Франция и Германия са обвързани чрез еврото, но различията им по отношение на държавните финанси подкопават стабилността и на двете икономики.
Франция не успява да адаптира социалната си система и да намали дефицита според европейските правила, което обяснява провала на Макрон в създаването на стабилни коалиции. Възможно е следващият френски президент да бъде представител на крайната десница.
Излизането от еврозоната или ЕС не е приоритет за „Национален фронт“ на Марин льо Пен и Джордан Бардела. Вместо това крайнодесните ще се стремят да използват зависимостта на Германия от европейското единство, настоявайки за по-гъвкави дългови правила и общи заеми. Мерц обаче вероятно ще бъде принуден да отхвърли тези искания.
Геополитиката и икономиката са тясно свързани, затова и Великобритания – макар и извън ЕС – също усеща ефектите от кризата. Под натиска на протекционизма на Тръмп ЕС обяви повишение на митата върху вноса на стомана, което заплашва британската индустрия.
За да намери изход от задънената улица, Европа трябва спешно да повиши ефективността си, да оптимизира структурите си и да обедини силите си в отбраната, производството, науката и технологиите – включително изкуствения интелект и квантовите изчисления. ЕС трябва да развива конкретни проекти за растеж с участие на страни извън съюза като Великобритания, Швейцария и Норвегия.
Благодарение на по-тясното сътрудничество в рамките на НАТО Европа трябва да бъде готова да се противопостави на Путин. Продължаващият конфликт в Украйна показва провала на руската стратегия – с неосъществени цели, огромни човешки загуби, разширяване на НАТО чрез присъединяването на Финландия и Швеция и засилване на американската мощ.
Британският премиер Киър Стармър се стреми към умерено сближаване с ЕС и особено с Германия в области като търговия, отбрана и движение на хора. Но дори Великобритания някой ден да поиска да се върне в ЕС, това ще бъде вече напълно различен съюз.
Междувременно и ЕС, и Обединеното кралство са принудени да се справят с последиците от големите икономически трудности. САЩ и Китай се възползват от слабостта на Европа, която сякаш е изгубила своята посока и се намира в опасно положение между двете суперсили.
Дейвид Марш е съосновател и председател на изследователската група по банково дело и икономика OMFIF. Книгата му „Ще оцелее ли Европа? Историята на континента в разпокъсан свят“ ще бъде издадена от Yale University Press на 14 октомври.
Източник: The Times:
