В студиото на „Народна сила“ гостува проф. Дарина Григорова – историк и преподавател в Софийския университет. Поводът е нейната нова книга „Между края на съюза и началото на федерацията“, посветена на разпадането на Съветския съюз и раждането на Руската федерация.
Демонтаж, а не упадък
Проф. Григорова подчертава, че популярният западен наратив за „упадъка“ на СССР е част от пропагандата на Студената война:
-
Разпадането е резултат от решения на московския елит, а не от външен натиск.
-
Икономическите трудности не са били достатъчни, за да разрушат държавата.
-
Съветските републики са пуснати „доброволно“ от Москва, без териториални претенции и без търсене на компенсации.
„Няма друг случай в историята, в който империя да се саморазпадне доброволно, пускайки всички свои републики.“
Българската дипломация и по-точните прогнози
Интересен акцент в книгата е ролята на българските дипломати и експерти:
-
Още през 1990–1991 г. те анализират процесите в СССР с повече точност от американските прогнози.
-
Причината – комбинация от професионализъм и близки връзки със съветския елит.
-
Донесенията от Киев и Одеса показват ранните прояви на украински национализъм и русофобия, забелязани още през 90-те.
Либерално и консервативно крило
Според Григорова 90-те години в Русия не са били изцяло либерални:
-
Външното министерство е доминирано от либерали (Козирев и наследниците му).
-
Успоредно с това обаче службите и военните запазват консервативно и патриотично ядро.
-
Именно от тази среда се издига Владимир Путин – наследник, избран лично от Елцин.
Образът на Елцин
Общественото мнение често свързва Елцин единствено с хаоса от края на 90-те, но проф. Григорова обръща внимание на няколко ключови момента:
-
Елцин стабилизира новата Руска федерация, макар и с тежки кризи.
-
Чеченските войни са част от неизбежния разпад на СССР, но показват твърдостта на централната власт.
-
Най-спорният момент е 1993 г., когато Елцин разстрелва парламента – събитие, което поставя началото на президентската република.
„Разстрелът на парламента е малък по мащаб, но по жестокост равен на гражданска война. Без американската подкрепа това решение нямаше да е възможно.“
Началото на Путин
Българските дипломатически донесения от 1999 г. вече отбелязват новия лидер Владимир Путин:
-
Още тогава той заявява, че националният интерес на Русия е на първо място.
-
Това е възприемано като „еретично“ в либералната атмосфера на 90-те, но печели доверие сред обществото.
-
Участието му в чеченската кампания укрепва образа му на решителен държавник.
Заключение
Разговорът с проф. Григорова показва, че разпадът на СССР е преди всичко вътрешен процес, резултат от решения на елита, а не външна победа на Запада. Раждането на Руската федерация е белязано от паралелното съществуване на либерални и консервативни крила, от кризите на 90-те и от възхода на ново поколение лидери, сред които най-значим е Владимир Путин.
„Народна сила“ ще продължи разговора с проф. Григорова във втора част.
Гледайте цялото видео тук:
