Тодор Живков между мита и реалността — разговор с проф. Искра Баева
-
Проф. Искра Баева подчерта, че оценката за Живков се променя на вълни: от силно отрицателна в края на 1989 – началото на 1990 г., до по-балансирана (дори носталгична) през втората половина на 90-те.
-
Причината: сблъсъкът с новите реалности след прехода — бедност, нестабилност и разпад на предсказуемостта, които карат много хора да преосмислят „сивата, но стабилна“ епоха.
-
Живков не е „повратна“ фигура от калибъра на Наполеон или Ленин, но е държавник, успял да лавира в рамките на вече зададената геополитическа траектория след 9 септември.
Какво казва проф. Баева
-
Ролята на личността: Пътят на България е определен отвън, но Живков печели време и индустриални позиции чрез „тиха“ тактика — съгласие на думи, реализация на свои цели на практика.
-
Индустриална стратегия: Борба в рамките на СИВ България да не стане аграрен придатък; подкрепа за електрониката (по линия на идеи на проф. Иван Попов) и за по-широка индустриализация.
-
Образ vs. практика: Зад „народния“ говор и простоватия публичен стил стои лидер, който събира експерти с противоположни мнения и взема решения след спор — политическо майсторство, не ораторска изтънченост.
-
Памет и обрат: Арестът, делата и опитът вината „за всичко лошо“ да се припише персонално се сблъскват с обществената памет за реални постижения и социална предсказуемост. Погребението през 1998 г. символизира вече променения обществен климат.
Балансът
-
Плюсове: Индустриален напредък, социална сигурност, предвидимост.
-
Минуси: Дефицити, режим на тока, политическа несвобода, Възродителен процес.
-
Извод: Живков е неразделим от оценката за държавния социализъм — и днешният спор е по-скоро за модела, отколкото за личността.
Гледайте цялото интервю тук:
