В студиото на „Народна сила“ гостува проф. Николай Витанов. Разговорът с него премина през основните геополитически оси на днешния свят – Русия, Китай и Япония, както и ролята на Запада в тяхното развитие.
Русия – икономика на военни релси
Според проф. Витанов руската икономика е поставена на военни релси – модел, който Москва вече е прилагала успешно във Втората световна война. Тогава именно милитаризацията дава мощен тласък за превръщането на СССР във втората икономика в света.
Днес Русия отново използва този механизъм. По паритета на покупателната способност страната вече е на четвърто място в света. Основната ѝ цел е след края на войната да пренасочи този военен импулс към мирно икономическо развитие.
„Англосаксонската стратегия винаги е била да държи Русия във войни, за да я отслабва“, подчерта Витанов. От руска гледна точка обаче целта е противоположна – бързо възстановяване и засилване на позициите чрез търговия и развитие на суровинния и индустриалния потенциал.
Тактиката на „хиляда порязвания“ – работи ли срещу Москва?
Западни стратези открито пишат, че Русия може да бъде отслабена чрез стратегията на „хиляда рани“ – постоянно отваряне на нови фронтове и конфликти. Засега обаче, според проф. Витанов, тази тактика не постига резултат.
Русия не е дестабилизирана отвътре, няма масови протести и напрежение, докато в Украйна именно подобна тактика е дала ефект. Опитите за дестабилизация в Кавказ или Централна Азия също срещат ограничения – Китай е заинтересован от стабилността на Казахстан и би действал заедно с Русия срещу подобни сценарии.
Китай и Русия – съюз без приятелство, но с общ интерес
Много западни анализатори таят надежда, че китайско-руското партньорство може да се разпадне. „Това са надежди на коментатори нисък клас“, смята Витанов.
Ключовата доктрина е на Дзян Дзъмин: „Русия и Китай не трябва да бъдат нито приятели, нито врагове – а партньори във взаимноизгодно сътрудничество“.
Днес сътрудничеството се крепи върху общия противник – САЩ. Заплахата от американски натиск сближава двете страни. „Нищо не сплотява така, както общ враг“, казва Витанов.
Япония – тихата експанзия
Внимание заслужава и Япония, където – зад мълчаливата фасада – тече процес на сериозно превъоръжаване. Конституцията формално ограничава военния бюджет до 1% от БВП, но дори това я прави четвърта сила в света по военни разходи.
Японската армия е технологично изключително напреднала. Разработват се собствени изтребители от пето и шесто поколение, а флотът разполага с „есминци“, които по параметри са равни на самолетоносачи.
Зад този процес стои и дълбоко закодираното желание за реванш – историческа амбиция, която засега се прикрива под търпеливата философия на „изчакай момента“.
Възможно ли е Япония да отхвърли зависимостта от САЩ?
Историята показва, че Япония вече е минавала през подобна трансформация – ерата Мейджи, когато страната успява да се откъсне от американския натиск и да се превърне във военна сила, доминираща в Азия.
„Щом това е станало веднъж, може да стане и втори път“, казва проф. Витанов. Според него, ако САЩ отслабнат след евентуален сблъсък с Китай, Япония би могла да се освободи от зависимостта си и да заеме самостоятелна роля в Азиатско-тихоокеанския регион.
Заключение
Глобалният триъгълник Русия–Китай–Япония постепенно измества центъра на световната политика от Европа към Азия. Русия има икономически потенциал за нов възход, Китай следва прагматична доктрина за взаимноизгодни партньорства, а Япония търпеливо изгражда военната си мощ в сянка.
Светът навлиза в период на дълбоки геополитически промени – и според думите на проф. Витанов, ако Западът подценява тези процеси, рискува да се сблъска с нов баланс на силите, в който Изтокът ще диктува правилата.
Гледайте цялото интервю тук:
