В студиото на „Народна сила“, аранжирано с картините на художничката Даниела Стойкова, гостува проф. Румен Гечев – икономист, преподавател в УНСС, бивш вицепремиер и министър на икономиката. Разговорът премина под знака на едно от най-драматичните събития в съвременната ни история – кризата от 1996–1997 г., която според него представлява първата успешна цветна революция в България.
Икономическото наследство на правителството „Виденов“
Проф. Гечев подчерта, че кабинетът „Виденов“ идва на власт в януари 1995 г., когато страната е в дълбока икономическа и институционална криза. Държавната собственост по това време е над 99%, а българските предприятия са изгубили пазарите си след разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ. Мениджърите нямат опит в пазарни условия, външният дълг възлиза на около 10 млрд. долара – колкото целия БВП на страната.
„Представете си да управлявате държава, на която внезапно ѝ се отнемат 20 милиарда лева от бюджета. Нито екип от Оксфорд, нито от Харвард би могъл да издържи подобен натиск“, обяснява проф. Гечев.
Въпреки тежките условия, през 1995 г. България постига 2,5% реален икономически растеж и успява леко да увеличи износа си. Но през 1996 г. кризата се задълбочава и държавата изпада в колапс.
Геополитически фактори и отказът пред САЩ и Русия
По думите на Гечев, правителството е свалено не само от вътрешни процеси, но и от външни сили. САЩ настоявали България да даде зелена светлина на действията им в бивша Югославия, а Русия при управлението на Елцин имала интерес да овладее транзитните газови тръби у нас. Кабинетът отказва и на двете страни – и това ускорява атаките срещу него.
Интересен детайл, споделен от Гечев, е, че през 1995 г. българската делегация е поканена лично от Джордж Сорос на вечеря във Вашингтон. Министрите на левицата отказват да присъстват, тъй като вече са прекратили държавното финансиране на неговите фондации. Президентът Желев обаче приема поканата. „Това не се забравя“, категоричен е Гечев.
Метежът от 10 януари 1997 г.
Според професора, протестите и нахлуването в парламента на 10 януари 1997 г. не са били спонтанни, а „внимателно организирани от западни служби и криминални групи“. Той твърди, че тогава е бил заловен американски агент с радиостанции, координиращ действията около парламента.
„Това беше първата успешна цветна революция у нас – съчетание от външна намеса и вътрешна олигархична съпротива“, заяви Гечев.
Валутният борд и ролята на десницата
Един от най-дискутираните въпроси остава въвеждането на валутния борд. Проф. Гечев подчерта, че идеята идва от Международния валутен фонд и че правителството на Виденов вече е подготвяло закона за паричен съвет. Тогавашната десница, водена от Иван Костов, категорично се противопоставя. Но след оставката на кабинета „Виденов“ и посещението на Костов във Вашингтон, позицията рязко се променя – и именно десницата въвежда борда.
„По този начин България загуби стотици милиони долари в разликите от курса, които бяха прибрани от групи, свързани със Сорос. Но след това изведнъж бордът стана ‘добро решение’ според опозицията“, отбеляза Гечев.
Финансовият екип на Виденов и днешните управници
Любопитен факт, подчертан от него, е, че хора от финансовия екип на правителството „Виденов“, като Димитър Костов и Димитър Радев, впоследствие са назначени и преизбрани на ключови позиции в БНБ именно с подкрепата на десницата.
„Ако този екип е бил толкова слаб и виновен, защо след това вие ги избирате два пъти за шефове на БНБ? Това доказва, че тезата за ‘провала’ на правителството е мит“, коментира проф. Гечев.
Вторият фронт – битката срещу еврото
В края на разговора той направи връзка между събитията от 1996–1997 г. и днешния натиск България да приеме еврото. Според него опитът за вкарването ни в еврозоната също носи белезите на „втора цветна революция“ – политически инструмент за ограничаване на суверенитета.
„Днес се повтаря същият сценарий – опит за външно подчинение чрез икономически механизми. Но както тогава, така и сега битката е за запазването на българския лев и на националната ни независимост“, категоричен е проф. Румен Гечев.
Гледайте цялото интервю тук:
