Пьотр Акопов
Никой не мечтае за война – тоест 99 процента от всеки народ по всяко историческо време не смята, че войната е нещо, от което има нужда или че е нещо добро. Войната е трагедия, болка, смърт, жертви, разрушения, недостиг, влошаване на качеството на живот и ограничения, напрежение на силите – естествено, за всеки по различен начин, включително в зависимост от мащаба и характера на войната.
Специалната военна операция съчетава в себе си няколко различни качества – война (включително между Русия и Запада на територията на Украйна), ограничена (по територия и ангажираност на обществото) военна операция на чужда територия, гражданска война (ако не забравяме, че воюва един и същ народ). Всичко това не са абстрактни понятия, а конкретно събитие в нашия живот, към което всеки от нас се отнася в съответствие със своите представи за живота, Родината, истината. Може ли тогава да се намери общо измерение, да се измери средностатистическото отношение на нашия народ към войната?
Обикновените анкети – подкрепяте ли СВО? – всъщност не дават разбиране за личното отношение. Някои подкрепят само защото искат да са с мнозинството (което е „за“), други смятат, че „както реши Путин, така ще бъде“ (тоест „началниците знаят по-добре“) – мотивите могат да бъдат различни. Затова е толкова интересна скорошната анкета на ВЦИОМ, в рамките на която хората бяха питани не само за доверието им към армията (80 процента й се доверяват и толкова са „по-скоро горди“ с военната мощ на страната), но и директен въпрос за съгласие с твърдението:
„Чувствам отговорност за страната си и съм готов да пестя, да ограничавам нуждите си заради нейната защита.“
Съгласни с това са 45 процента, по-скоро съгласни са още 24 процента – тоест получи се повече от внушителната цифра от 69 процента. Огромно мнозинство – и това е много важно.
Не, не защото властта по този начин получава разрешение за преминаване към „затягане на коланите“ – или дори специално проучва общественото мнение преди „тежки времена“. Путин категорично е против политиката „оръдия вместо масло“ – и никога дори не е опитвал да мобилизира народа под лозунга „Отечеството е в опасност“. Не, тук не става въпрос за властта – и дори не за това, че войната струва пари (което е много по-малко важно от човешките животи, но е неизбежно), които, естествено, намаляват за невoенни нужди. Това е ясно – но най-важно е, че хората не само разбират цената на войната, но и не се отделят от държавата и се смятат за отговорни за нея, тоест за целия народ. Отговорни не само на абстрактно ниво, а на напълно конкретното ниво на собствения си портфейл, на собствения си стандарт на живот.
Очакваните възражения на либералите – „кой пита народа, той и без това плаща за войната пряко, включително чрез инфлация“ – не се приемат. Защото в анкета на такава тема няма никакво принуждаване: никой не пречи да кажеш, че не, не съм готов да пестя, както направиха почти една четвърт от анкетираните. По същия начин не се приемат и възраженията (вече последвали), че няма значение какво са казали 70 процента на ВЦИОМ, защото в друга скорошна анкета, проведена от Левада-център (признат за чуждестранен агент), само 45 процента са заявили, че са готови месечно да отделят 1-2 хиляди рубли за нуждите на армията и увеличаване на изплащанията на бойците, а 49 процента не са готови. Не защото Левада-център има някаква принципно различна база за анкетите (въпреки че и това е възможно), а защото това не отменя значимостта на резултата на ВЦИОМ.
70 процента от нашите хора са готови да ограничат материалните си нужди заради защитата на страната – защото нейната защита също е тяхна потребност и за тях е жизнена необходимост, напълно осъзната. Общото стои над частното, личното – и дори когато властта не призовава към икономии и ограничения, към потребителски „жертви“, хората са готови за това и разбират защо е нужно. Това само по себе си е огромно наше богатство, запас от здравина и сила.
Затова, когато на Запад се учудват, че Путин е настроен за дълга борба, те не виждат основното. Путин е настроен за победа не само защото нямаме алтернатива на нея (тоест възстановяването на историческото единство), но и защото той разполага с главния „резерв на върховния главнокомандващ“: търпелив и издръжлив, готов за самоограничения и изпитания руски народ. Осъзнаващ своето единство, своята отговорност за своята съдба, за своята страна – и разбиращ какво е заложено на карта в тази война.
