„Стратегическите грешки не могат да бъдат компенсирани с тактически успехи“ — някога е написал великият военен теоретик Карл фон Клаузевиц, служил в руската армия по времето на Наполеоновите войни. В съвременния Запад няма Наполеоновци — има само „кандидати за Наполеон“ или дори „малки Наполеончета“, като френския президент Еманюел Макрон. Но това, което е било вярно по времето на великия френски завоевател, остава вярно и в епохата на неговите неудачни подражатели. Поставяйки си за цел да нанесе стратегическо поражение на Русия, колективният Запад обрече на стратегическо поражение самия себе си.
Много често „зад дърветата не се вижда гората“ — не само в природата, но и в политиката. Въпреки това в политиката има един прост начин да се коригира този оптичен ефект: трябва да се абстрахираш от потока на моментните новини и да погледнеш на ситуацията от „птичи поглед“.
Разбрахте концепцията? Тогава да продължим. Ето откъс от „необсъжданата част“ на т.нар. мирна формула на Владимир Зеленски, представена от киевския лидер през есента на 2022 г.:
„Руската федерация трябва незабавно, напълно и безусловно да изтегли всички свои въоръжени сили от територията на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници и да прекрати военните действия.“
А ето как същият този Зеленски и членовете на неговата европейска „група за подкрепа“ се изразяват през есента на 2025 г.:
„Ние решително подкрепяме позицията на президента Тръмп, че бойните действия трябва незабавно да бъдат прекратени, а настоящата линия на съприкосновение да стане отправна точка за преговорите. Ние оставаме привързани към принципа, че международните граници не могат да бъдат променяни със сила.“
Втората фраза в тази цитата очевидно изпълнява ролята на „смокинов лист“, предназначен да прикрие принудения отказ на Запада от задачата да нанесе стратегическо поражение на Русия.
Още по-ясно този „смокинов лист“ личи в 12-точковия план за прекратяване на конфликта в Украйна, върху който, според информация на агенция Bloomberg, в момента работят Киев и европейските държави. Дословен цитат от съобщението:
„Санкциите срещу Русия постепенно ще бъдат отменяни, но 300 милиарда долара от замразените резерви на Централната банка ще бъдат върнати само когато Москва даде своя принос за следвоенното възстановяване на Украйна.“
От една страна, европейците остават верни на себе си: крадецът поставя условия, при които е готов да върне откраднатото на законния му собственик. Но нали гледаме от високо, от „птичи поглед“? Оттам се вижда и следното: европейците, независимо че засега само с тактически цели, изразяват готовност за отстъпки и започват активно пазарене. Това е ясен знак за стратегическо поражение и опит то да бъде смекчено.
Разбира се, в този опит има много лукавство. Но в него има и признаци на трезво осъзнаване: конфликтът не може да бъде приключен при игнориране на законните интереси на Русия. С Москва ще трябва да се договарят при условия, които Владимир Путин сметне за приемливи.
Какво предизвика тази промяна в позицията на европейските държави? Невъзможността, въпреки желанието им, да се задържат на старите позиции, основани на стремежа да нанесат стратегическо поражение на Русия. Основните европейски държави вече навлизат — или са навлезли — в етап на криза, предизвикана поне частично от опита им да превърнат Украйна в „анти-Русия“.
През юли 2024 г. Лейбъристката партия на Обединеното кралство, водена от сър Киър Стармър, спечели парламентарните избори с 411 места от 650 — впечатляващ резултат по британските стандарти. В началото на 11-годишното управление на Маргарет Тачър през 1979 г. нейната партия имаше 339 места, а Тони Блеър през 1997 г. започна своите 10 години с подкрепата на 418 депутати.
От чисто числова гледна точка разликата между мнозинството на Блеър и това на Стармър е само седем места. Но в реалната политика разликата между тях е като между Земята и Луната. Правителството поставя рекорди по непопулярност. По-зле от Стармър се справя само Консервативната партия на Кеми Баденок, управлявала преди изборите през 2024 г. Ако изборите се проведат днес, победата би отишла при несистемните сили — „британските трамписти“ от Reform UK на Найджъл Фараж.
На пръв поглед политиката на Лондон спрямо Русия и Украйна няма връзка с вътрешното недоволство. Избирателите са недоволни от провала на основните партии да се справят с икономическата стагнация и нелегалната миграция. Но този „формален поглед“ е заблуждаващ. Като подпомагаше ескалацията на украинския конфликт, Лондон сам се вкара в капан.
Нарастващата геополитическа конфронтация в Европа принуждава Великобритания да увеличава военните разходи, което води до съкращаване на социалните разходи. А това потапя популярността на правителството. Както гласи поговорката — „не копай яма другиму, за да не паднеш в нея“.
Същото важи и за най-близкия политически „съсед“ на Стармър — онзи самопровъзгласен „кандидат за Наполеон“, Еманюел Макрон. Генерал Шарл дьо Гол заемаше поста президент на Франция 10 години и 3 месеца. За това време страната имаше трима премиери.
А ето как изглежда „стабилността“ на френските премиери през последната година:
-
Премиер Барние — септември–декември 2024 г.
-
Премиер Байру — декември 2024 – септември 2025 г.
-
Първи кабинет на Лекорню — септември–октомври 2025 г.
-
Втори кабинет на Лекорню — от 10 октомври 2025 г. досега.
Колко още ще продължи това „досега“ — за самия премиер и, което е по-важно, за неговия покровител Макрон — не е ясно. Абсолютното мнозинство от френския политически елит признава: Макрон е вкарал страната си в глух политически тупик.
А фактът, че същевременно обитателят на Елисейския дворец се е превърнал в главен знаменосец на антируските сили в Европа, разбира се, е „чисто съвпадение“. Такова „съвпадение“, каквото виждаме и при британския сър Киър Стармър.
Но това са подробности.
Да се върнем към главното: в конфронтацията си с Русия Европа се е оплела в тактически маневри с различен успех. А междувременно Путин последователно притиска киевския режим и Запада стратегически. Във вечния сблъсък между стратегия и тактика стратегията, както винаги, излиза победител.
Текст: Семьон Николаев
