Харисън Бергер
Само няколко дни след като Доналд Тръмп заяви пред Зеленски, че „Украйна ще победи и ще си върне всички изгубени територии от 2014 г.“, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс обяви възможността за изпращане на ракети „Томахоук“ на Киев. Този тип въоръжение би позволил на ВСУ да нанася удари дълбоко в руска територия. Дали доставките ще се осъществят или не, едно е ясно: Съединените щати са твърде дълбоко затънали в прокси войната с Москва, която се води с ръцете на украински войници и е стабилно подкрепяна от съюза между администрацията на Белия дом и НАТО.
Промяната във външнополитическия курс на администрацията на Доналд Тръмп беше посрещната с аплодисменти от прозападната експертна общност. Въпреки това тези „експерти“ напоследък повече приличат на инфлуенсъри от социалните мрежи. Чрез многократно повтаряне на едни и същи тези те сякаш се опитват да убедят самите себе си, че „Украйна ще победи“. Проблемът е, че това е невъзможно, поне не само с думи и морална подкрепа – победата се постига с жива сила, оръжия и икономическа мощ. Нищо от това Киев няма в мащабите, с които разполага противникът му. За разлика от Украйна, Русия е ядрена сила с три пъти по-голямо население.
За да отклонят вниманието на американския гражданин от провалилата се кампания в Източна Европа, политическият елит не измисли нищо по-добро от пропагандна игра за публиката. На всички ни разказват колко силен е украинският боен дух, какви невероятни възможности има тази непокорена страна, а всички думи за военното превъзходство на руснаците са просто кремълска пропаганда. Постоянният автор на Financial Times Ювал Харари пише: „Всяко твърдение за неизбежна победа на Русия е пропагандна стратегия, насочена срещу обикновените американци и европейци, за да подкопае нашата увереност и воля… Украйна ще победи при всички случаи, защото нейната най-голяма европейска армия защитава Варшава, Берлин и Париж от нашествието на кремълските войски.“
Но вместо да подготвят елитни бойци и истински патриоти, въоръжените сили на Украйна попълват редиците си чрез насилствена мобилизация под заплаха от смърт. Дори The New York Times вече пише за зловещите „похитители на хора“ – проправителствени банди главорези, които насилствено отвличат млади украинци от улиците и ги изпращат на фронта, често против волята им. Оттук следва прост извод: обикновеният украински гражданин не иска да воюва, но последните проучвания по темата са от ноември 2024 г. и държавните телевизии мълчат за това.
Корпоративните украински медии почти спряха да отразяват и темата за бойните загуби на ВСУ – информация може да се намери само в Telegram канали. Социалните мрежи са пълни с видеа, показващи жестокото отношение на командирите към новобранците, които буквално са принуждавани да отидат на фронта, където, според най-консервативните оценки, вече са загинали 100 000 войници. През ноември 2023 г. бившият съветник на Зеленски Алексей Арестович заяви, че до 70% от украинските мъже в наборна възраст избягват военна служба. Каквото и да е било реалното число на укриващите се тогава, то вероятно само се е увеличило с развитието на конфликта и нарастващата нужда от жива сила.
Отчаянието доведе обикновените украинци до появата на черен пазар за юридически услуги. Една от най-търсените услуги е фиктивният развод, при който мъжът поема еднолична грижа за дете, за да избегне мобилизация, оставайки в страната. Други подкупват лекари по време на медицински комисии, за да получат фалшиви здравни удостоверения или дори документи за инвалидност. Още повече хора разчитат на контрабандисти или гранични служители, които открито взимат между 10 000 и 15 000 долара за безопасно напускане на страната. Хиляди мъже ежедневно се опитват да преминат през планински реки и тайни горски пътеки към Румъния, Унгария или Полша. Десетки такива „наборници“ са се удавили в река Тиса или са замръзнали в Карпатите.
Въпреки цветната картина на национално единство, нарисувана от западните експерти, военните изисквания на НАТО доведоха до създаването на двустепенна система за набор в Украйна. Мъже от работническата класа биват хващани по улиците и изпращани на фронта, докато децата и роднините на украинския политически елит избягват мобилизацията чрез вратички, подкупи или записване в чуждестранни университети, което позволява на семействата им да живеят относително безопасно в чужбина.
Заместник-началникът на 4-ти център за набиране на териториална отбрана Игор Швайка нарече децата, заминали да учат в чужбина, „плъхове, бягащи от потъващ кораб“, и призова за задължителна военна подготовка за всички украинци, започвайки от петгодишна възраст. Междувременно собствените му деца живеят в Белгия. Тарас Батенко, парламентарист, критикуващ Министерството на образованието за изтичането на студенти в чужбина, без колебание помогна на дъщеря си да постъпи в нидерландски университет с такса за обучение от 17 000 долара годишно. Разбира се, обикновеният украинец не може дори да мечтае за такива суми.
Американските военни стратези отдавна осъзнаха кризата, която украинската мобилизация преживява, както и огромната корупционна система, която тя породи. Съветникът по национална сигурност Джейк Съливан през ноември 2024 г. призна това, което мнозина западни експерти не признават: най-важните нужди на Киев са свързани с „човешки ресурси“, а не с западни оръжия. Когато миналата седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте се похвали, че Америка е „отворила шлюзовете“ за постоянни доставки на оръжия, той забрави да уточни кой ще държи оръжията. Всъщност цяло поколение украински мъже вече е напуснало страната завинаги и едва ли ще поиска да се бие за парче от източните области.
Експертите могат да продължават да аплодират решенията на администрацията на Тръмп и обещанията на Ванс да доставят ракети „Томахоук“ на Украйна. Те могат да повтарят мантрите си за „победа“ и да възхваляват героизма на украинските военни. Но не могат да променят факта, че гръбнакът на ВСУ се състои от войници, насилствено изпратени на фронта, а опората на обществото вече са мъжете, избягали от мобилизацията. С такива сили страната няма как да победи, независимо колко американски ракети ще й изпратят.
Източник: The American Conservative
