271
Зорница Илиева
Някакъв младок, ютубър, се добрал до интервю с Николов-баща, който остана стъпил здраво на земята при спечелването на сребърните медали на нашите волейболисти, с двама негови синове, и представете си за какво питал – нещо за преминаването на малкия Николов да играе в Русия, където все още имали тоалетни по дворовете. Забележителният ни волейболист с 4 деца се опитва да разкаже какво представлява Москва – колко е красива, чиста, спокойна, с пълни магазини, добре облечени хора и т.н., но онзи „с жълтото около устата”, както казвахме преди, убедено възразява, че така е само в Москва и Санкт Петербург. Ама не бил ходил там. Не бил ходил и по Русия. А ако случайно отиде какво ще говори после? За Казан, Новосибирск, Владивосток, Сургут, из Бурятия или при чукчите, например? Та те са на стотици години напред от нашите селища, ама и традициите са си пазазили, и културата, и са наред с технологичните постижения по света. Който е бил, видял е. Нима из Москва и другите големи градове на Русия са „изписали” стените на къщите с онези отвратителни драсканици и „словоизлияния”?
Нима из София има кошчета за боклук като в големите руски градове или парковете им са като нашите – забравени от Бога с нещо като алеи останали от Татово време, без цветя и зелени площи, мръсни и с бирарии безброй, миришещи на старо олио? И защо е това нахалство да се представят руснаците като аборигени? Защото такива са им опорките? Смешен плач, казваше един велик българин, ама нашите атлантически отрочета не се спират пред нищо. Добре ли плащат или толкова си знаят? Кои са учителите им и защо не си гледат „нашето дворче”, което все го редят, а то остава мизерно и презирано от повечето редови българи?
Въпросът е как издържа Николов-баща и то след толкова радост от постигнатото от двамата негови синове на световното по волейбол? Ама така се калява характер, нали? Това ни трябва на нас, българите – характер, че после сопата за победа лесно идва. Това между другото. Мислете.
Източник: Фейсбук профила на Зорница Илиева.
