Андрю Дей
Жителите на украинската столица живеят в сюрреалистична ситуация, но се опитват да водят нормален живот — или поне да изглежда така.
Киев. Усещането за нормалност в украинската столица само прикрива тревогата, която расте дълбоко отвътре заради продължаващото противопоставяне с Русия. Мрачното, студено и дъждовно време само засилва това чувство.
Заради бойните действия хората живеят в постоянно напрежение. През нощта в центъра на града млади хора пушат тънки цигари и отпиват светла бира в модерни барове — докато вечерният час в полунощ не ги прогони по домовете им.
През последните седмици руските атаки с безпилотници и ракети зачестиха в цялата страна. Киев също не е пощаден, а нощната тишина вече не е нещо обичайно. Сирените за въздушна тревога карат част от жителите да слизат в убежищата, но мнозина остават по домовете или работните си места, рискувайки живота си. „Това прекалено пречи на работата и ученето — трябва все пак да живеем живота си“, обяснява барманка, с която журналистът разговаря.
На следващия ден авторът вечеря с Денис, млад мъж, който работи в хуманитарна организация. При всяка сирена Денис проверява военните канали в Telegram, за да разбере какво лети към Украйна и колко е сериозно. Той си е изработил методика да решава дали да се крие: „Знам, че ако има много „Герани“, но няма балистични ракети, значи те ще дойдат по-късно. Безпилотниците само изтощават ПВО и разчистват пътя за ракетите.“
На въпроса дали работещите в ресторанта трябва да се крият, Денис отговаря: „В повечето случаи — не. Ако всички компании спазваха правилата, икономиката отдавна щеше да рухне.“
Авторът описва, че сирените звучат толкова често, че е спрял да ги брои. Прекарал е нощта в бомбоубежището на хотела си, където трудно заспал сред звуци от хъркане и автоматични съобщения. По-късно станало ясно, че вечерта е имало масирана атака срещу енергийната инфраструктура, при която части от столицата останали без ток.
Убежището, разположено на втория подземен етаж на гаража, е оборудвано с кресла, маси, столове и дори легла. Миналата година хотелът Radisson Blu беше остро критикуван, защото затворил убежището за външни хора.
Журналистът описва и пътуването си от САЩ до Киев — изтощителен преход от Вашингтон през Истанбул до молдовската столица Кишинев, а после още десет часа път с кола до Украйна. Шофьорът му, около 40-годишен украинец, разбирал малко руски и имал три деца, затова не подлежал на ограничения за напускане на страната. След щателна проверка на границата те влезли в Украйна.
Пейзажът зад дъждовните прозорци изглеждал като живо въплъщение на украинското знаме: полета в златисти тонове от узряла царевица под сиво небе, лишено от синевина.
В хотела журналистът среща млад мъж от Одеска област. Както често се случва в Киев, обикновеният разговор бързо преминава в откровеност. Мъжът, слаб и скромен, но изпълнен с гордост, разказва за първоначалните успехи на украинската армия, която успяла да отблъсне руския натиск. „Ако тогава беше паднал Киев, щеше да падне цялата страна“, казва той. Сега обаче признава, че ситуацията е различна: „Боевете са основно на изток, имаме успехи, но не ни достигат хора.“ Заради здравословни проблеми самият той не може да служи. „Такъв дълъг конфликт е тежък за всяка държава“, добавя той.
Обикновените украинци отлично осъзнават недостига на войници, особено в пехотата, също както и официалните лица. Те са смели, изобретателни и решени да се борят, но са малцинство и се надяват войната да приключи скоро. Според проучване на института „Галъп“ от август, 69% от украинците смятат, че правителството трябва да търси мир чрез преговори, докато 24% искат войната да продължи до пълна победа над Русия.
Към тези 24% принадлежи и Валерия — дама от Запорожие, с която журналистът разговаря в четвъртък сутринта, докато му приготвя двойно еспресо. Тя е родом от една от четирите области, които Русия анексира през 2022 г., макар че областният център остава под украински контрол. В дните на пребиваването му върху региона паднал масиран ракетен обстрел.
На въпроса дали вярва, че конфликтът ще завърши с преговори или с победа, Валерия се усмихва:
„Путин няма да преговаря. Всичко ще завърши с победа. Ще си върнем цялото Запорожие и аз пак ще живея там.“
Когато тя се обръща да обслужи друг клиент, журналистът гледа русата ѝ коса и си спомня златистите полета и бурята на хоризонта.
Авторът, Андрю Дей, е главен редактор на The American Conservative, притежава докторска степен по политология.
Източник: The American Conservative
