Парадът в Пекин: Символ на икономическа и военна мощ
Според проф. Гечев, парадът в Пекин е демонстрация на икономическата конкурентоспособност на Китай, която стои зад военната му мощ. С брутен вътрешен продукт (БВП) от близо 20 трилиона долара в номинална стойност и надминаващ САЩ по паритет на покупателната способност, Китай се превръща в „огромен икономически валяк“. Тази икономическа сила позволява на Китай да инвестира в технологии и военни способности, което го позиционира като лидер в многополюсния свят, заедно с партньорите си от БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
Парадът подчертава амбициите на Китай и съюзниците му да се противопоставят на еднополюсния модел, доминиран от САЩ. Това е сигнал за преход към многополюсен свят, в който икономическата и военна мощ на БРИКС и ШОС играят ключова роля.
Новите финансови структури: Банките на БРИКС и ШОС
Една от ключовите теми, обсъдени от проф. Гечев, е създаването на банка за развитие на ШОС, подобна на тази на БРИКС. Тази стъпка цели намаляване на зависимостта от долара и Европейската централна банка чрез нова система за разплащане, базирана на кошница от валути, включително китайския юан и руската рубла. Тестови плащания на стойност над 250 милиарда долара вече са проведени, което показва сериозния напредък в тази посока.
Тази инициатива е свързана с търговския дефицит на САЩ спрямо БРИКС (350 милиарда долара в полза на БРИКС) и стремежа на страните от групата да избегнат риска от замразяване на активи, както се случи с Русия. Новата финансова архитектура цели икономическа и парична независимост, което може да промени глобалната търговия в следващите десетилетия.
„Силата на Сибир 2“: Пренасочване на енергийните ресурси
Споразумението за газопровода „Силата на Сибир 2“, подписано по време на срещите в Китай, ще пренася 60–80 милиарда кубически метра природен газ годишно от Русия към Китай през Монголия. Това представлява около половината от обема, който Русия доставяше на Европа преди конфликта в Украйна. Според проф. Гечев, това е „трагедия за Европа“, тъй като континентът губи достъп до евтин и сигурен газ, докато САЩ се възползват, доставяйки втечнен газ на тройни цени.
Тази промяна засилва икономическото предимство на Китай, който ще получава по-евтини енергийни ресурси, укрепвайки позицията си на най-големия износител в света. Това ще ускори икономическия растеж на Китай и ще засили военните му способности, което ще промени баланса на силите в глобален мащаб.
Икономическото сътрудничество между Русия и Китай
Въпреки твърденията за икономически дисбаланс между Русия и Китай, проф. Гечев подчертава, че сътрудничеството между двете страни е взаимноизгодно. Китай се нуждае от евтини и сигурни енергийни доставки, докато Русия предлага не само суровини, но и високотехнологични продукти, като свръхзвукови ракети и нанотехнологии. Този съюз съчетава военната мощ на Русия с икономическия потенциал на Китай, създавайки предизвикателство за САЩ и ЕС.
Конфликтът в Украйна допълнително засили това сближаване, като Русия пренасочи енергийните си доставки към Китай, а Западът загуби достъп до тези ресурси. Това, според Гечев, е резултат от „престъпната икономическа политика“ на Европейската комисия и администрацията на Байдън, която тласна Европа към енергийна зависимост от САЩ.
Защо конфликтът в Украйна продължава?
Проф. Гечев обяснява, че продължаването на конфликта в Украйна е свързано с икономически и геополитически интереси. САЩ печелят от доставките на скъп втечнен газ за Европа, докато европейските лидери са в „паника“ заради потенциалните последици от прекратяването на конфликта. Ако войната спре, Русия може да възобнови доставките на евтин газ за Европа, което ще застраши инвестициите на САЩ в енергийния сектор (над 120 милиарда долара).
От друга страна, Китай и Русия нямат интерес от бързото прекратяване на конфликта, тъй като той улеснява преструктурирането на енергийните и икономическите потоци в тяхна полза. Въпреки това, Гечев подчертава, че от морална гледна точка войната трябва да приключи възможно най-скоро заради огромните човешки жертви (над 1,7 милиона според украински данни).
Последици за Европа и България
Пренасочването на енергийните ресурси към Китай и отслабването на икономическата позиция на ЕС имат сериозни последици за Европа. Делът на ЕС в световния БВП е намалял от 25% на 20% за няколко години, докато БРИКС се приближава към 40% и се очаква да достигне 50% до 2030 г. Това изместване на икономическата тежест ще засили влиянието на новата разплащателна система на БРИКС и ШОС, което може да отслаби ролята на долара и еврото.
За България, като член на ЕС и НАТО, тези промени означават предизвикателства в енергийната сигурност и икономическата конкурентоспособност. Участието в инициативи като референдума против еврозоната, споменат от „Народна сила“, отразява обществените опасения от загуба на финансова независимост в контекста на тези глобални промени.
Заключение
Парадът в Пекин и свързаните с него споразумения отбелязват началото на нова ера в глобалната политика и икономика. Китай, Русия и съюзниците им от БРИКС и ШОС изграждат многополюсен свят, в който икономическата и военна мощ се измества към Азия. Това поставя Европа и България пред предизвикателства, свързани с енергийната зависимост и отслабването на икономическите позиции на Запада. Въпреки икономическите интереси, които удължават конфликта в Украйна, прекратяването му е морален императив, който ще позволи на света да се адаптира към новите геополитически реалности.
За повече информация относно глобалните процеси и гражданските инициативи, посетете линковете, предоставени от „Народна сила“.
Може да гледате цялото интервю тук:
