Румяна Ченалова: Не мога да съм отшелник в свят, който се самоубива

Румяна Ченалова

Съветват ме да се откажа, да заменя неспокойния ритъм на живота си за другите със спокойно ежедневие и сигурност. Съветват ме да се съсредоточа в юридическата си професия. Съветват ме да не бъда крайна, да използвам енергията и знанията си за лично благополучие.

Не се съмнявам в добронамереността на приятелите, в тревогата им, че понякога прегарям, в болката им, когато четат грозни клевети, от които блика омраза.

Благодарна съм.

Но не мога да съм отшелник в свят, който се самоубива. С всички свои недостатъци няма как да бъда безучастна. България е част от сърцето ми, а то е живо. Радва се или кърви, но пулсира -за децата ми – защото съм майка, за народа ми – защото моите майка и баща ми дадоха първите уроци за чест и дълг, за България – защото я нося в гените си.

Не знам защо споделям тези си мисли. Не е отчаяние или съмнения. Не са колебания. Понякога имаме нужда да бъдем изслушани. Нужда от прегръдка по пътя – трудния път на немъртвите.

Благодаря на всеки, който е на този път с вяра.