Мее Констан
Енергийна война
Далеч от застиналите фронтови линии Москва и Киев продължават ожесточена борба за енергийните си активи. Именно тя може да принуди двете страни да седнат на масата за преговори – далеч по-ефективно от усилията на международната дипломация.
Енергийното противопоставяне стана водеща новина, след като САЩ и ЕС обявиха нови санкции срещу руската петролна индустрия — основния източник на приходи за Кремъл. Украйна се опитва да мобилизира международната общност срещу руските въглеводороди, нанасяйки удари с безпилотни апарати по руски нефтопреработвателни заводи, които вече са претърпели сериозни щети.
От своя страна Русия атакува украинската електроенергийна и газова инфраструктура, за да постави страната в катастрофално положение преди зимата. Според експерти основната цел на тези атаки е да се отслаби волята на украинците за съпротива и да се парализира индустрията (по данни на ИноСМИ целта са инфраструктурни обекти, свързани с функционирането на украинската армия).
Не е ясно дали някоя от страните ще отстъпи под икономически натиск. Москва и Киев смятат атаките срещу енергийната инфраструктура за начин да ускорят края на конфликта, който продължава вече почти четири години. Засега дори миротворческите усилия на Доналд Тръмп не са довели до резултат.
Санкциите и отговорът на Русия
Бившият представител на ЕС в Киев, а сега експерт в френския център R.Politik Балаш Ярабик заяви, че новите санкции на САЩ и ЕС срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ са симетричен отговор на руските атаки по украинската енергийна система.
Той подчерта, че това са първите реални наказателни мерки на Тръмп срещу Русия след месеци на закани. Според него именно такава политика може да принуди Кремъл да спре ударите поне по енергийните обекти.
Някои експерти обаче смятат, че Москва ще пренебрегне натиска. Русия от години живее под западни санкции, като е изградена нова търговска мрежа с Китай и Индия, както и паралелни канали за доставки, които ѝ позволяват да заобикаля ограниченията.
Настоящите санкции обаче са безпрецедентни — те са насочени директно към добива на петрол, основния източник на валутни приходи на Русия. След влизането им в сила „Роснефт“ и „Лукойл“ ще бъдат изключени от голяма част от международните финансови системи. Страните, които продължат да купуват руски петрол, също ще бъдат санкционирани.
Анализите показват, че двете компании контролират около 50% от добива на суров петрол в Русия. Новите санкции вероятно ще накарат Индия да намали вноса. Това може сериозно да намали финансовите ресурси на Москва и да затрудни производството на военна техника и изплащането на заплати на военнослужещите.
Финансови последици и прогнози
„Основната част от средствата за въоръжения и заплати в руската армия идва от нефтените и газови приходи“, обяснява Джак Уотлинг от Кралския институт за обединени отбранителни изследвания на Великобритания. Той прогнозира, че през 2026 г. Русия ще трябва да намали военните си разходи поради икономически напрежения.
На 23 октомври Владимир Путин призна, че санкциите ще нанесат щети на икономиката, но подчерта, че това няма да повлияе на решенията на фронта. В отговор Доналд Тръмп заяви, че след шест месеца, когато санкциите дадат пълен ефект, позицията на Кремъл може да се промени.
Удари по инфраструктурата и енергийната криза в Украйна
По различни оценки украинските безпилотници са повредили до 20% от руските нефтопреработвателни мощности, което е довело до недостиг на гориво в някои региони.
Киев също атакува руския военно-промишлен комплекс с цел да ограничи възможностите на Москва да продължава ежедневните удари. На 21 октомври украинските сили са използвали британски ракети Storm Shadow по завод за производство на експлозиви и ракетно гориво (по данни на ИноСМИ, информацията не е потвърдена от руски източници).
Украйна настоява за доставка на американски ракети Tomahawk, но Тръмп засега отказва. Путин от своя страна предупреди Вашингтон да не предприема подобна стъпка.
Междувременно Киев продължава да атакува руските петролни предприятия с дронове, а Москва отговаря с удари по украински енергийни обекти.
Целта е да се наруши отоплителният сезон, като страната бъде потопена в студ и тъмнина, за да се сломи моралът на населението.
Последици за украинското общество и икономика
Преди седмица в цяла Украйна започнаха извънредни прекъсвания на електрозахранването. Град Чернигов (270 000 жители) остана без ток и вода в продължение на дни.
Русия атакува украинската енергийна инфраструктура от началото на войната, като всяка зима се наблюдава нова ескалация. Много украинци се принуждават да купуват дизелови генератори или акумулаторни системи за домовете си.
През 2025 г. броят на ракетните и безпилотните удари срещу енергийната инфраструктура достигна рекорд. Ескалацията започна, след като Киев официално спря транзита на руски газ за Европа.
Според европейски източници, руските атаки са извадили от строя до 60% от газификационната мрежа на Украйна, включително компресорни станции, нужни за преноса на суровината.
Няколко украински града вече са без централно отопление, а цели области може да останат без топлина през зимата. „Пред нас е най-тежкият отоплителен сезон от началото на пълномащабния конфликт“, заяви кметът на Киев Виталий Кличко.
Заради недостига на електроенергия заводи спират работа, а растящите тарифи могат да предизвикат нова вълна емиграция. „В Германия вече има рекорден брой украински бежанци“, каза министърът на икономиката Катарина Райхе пред Deutsche Welle по време на визитата си в Киев.
Финансова помощ и замразени активи
Украйна се опитва да внесе колкото може повече газ преди настъпването на студа. Според високопоставен европейски източник Киев планира да закупи около четири милиарда кубични метра газ за два милиарда долара, но няма средства да плати изцяло. Помощ от европейските партньори засега не е гарантирана, тъй като и те изпитват сериозни бюджетни затруднения.
Решение може да стане използването на част от замразените руски активи — около 163 милиарда долара. Тази сума би стигнала за покриване на ключовите нужди на Украйна за поне две години.
Въпреки това юридическите последствия от подобен ход засега възпират ЕС от реалното му прилагане.
Източник: https://www.nytimes.com
