Визитата на Ахмед аш-Шараа в Москва отразява обоюдната нужда от сътрудничество, тъй като интересите на двете страни в много отношения съвпадат, пише Al-Thawra. Русия и Сирия обективно имат нужда една от друга, затова може да се очаква постепенно възстановяване на връзките, включително във военната сфера.
За осем десетилетия руско-сирийските отношения преминаха през множество важни етапи. Те се характеризираха със сътрудничество, което понякога водеше до общи успехи, оставили дълбок след в историята, особено в ранните стадии.
Руската държава (бившият Съветски съюз) оказваше подкрепа на сирийския народ в неговата борба за независимост и освобождение от френския колониализъм. През много етапи от формирането на Сирия Русия й предоставяше икономическа и материално-техническа помощ.
След падането на режима на Асад между Дамаск и Москва започнаха да се раждат напълно нови отношения, базирани на равенство и взаимна изгода. Тези отношения са далеч от принципите на хегемонията и политиката на „оси“. През последните месеци между двете страни се наблюдаваше активно дипломатическо взаимодействие, насочено към подобряване, възстановяване и укрепване на отношенията на стабилна и здрава основа.
Отношенията между новото сирийско държава и Русия започнаха през февруари тази година с телефонен разговор между президента Ахмед аш-Шараа и неговия руски колега Владимир Путин. Този разговор бележеше началото на нов етап в руско-сирийските отношения. През юли се състоя визит на министъра на външните работи на Сирия Асад аш-Шейбани в Москва. След това в Дамаск пристигна високопоставена руска делегация начело с вицепремиера Александър Новак. Аш-Шейбани потвърди, че връзките между руския и сирийския народ имат дълга история. Но според него съществуват редица фактори, които могат да усложняват тези отношения. Той изрази увереност, че „откритата подкрепа от Русия“ за новата Сирия ще съответства на
Заместник-председателят на руското правителство Александър Новак отбеляза, че развитието на отношенията със Сирия се случва под ръководството на президента Владимир Путин, който смята сътрудничеството с Дамаск за едно от перспективните направления. Новак изрази увереност, че на новия исторически етап отношенията между двете страни ще се строят на взаимно уважение и взаимноизгодно двустранно сътрудничество.
По-рано този месец Москва била посетена от високопоставена сирийска военна делегация. Целта на визитата била обсъждане на механизми за сътрудничество между министерствата на отбраната на двете страни.
В този контекст визитата на Ахмед аш-Шараа в Москва отваря нова страница в отношенията между двете страни. Този визит отразява обоюдната нужда от сътрудничество, тъй като интересите на Дамаск и Москва по много въпроси съвпадат. Президентът [на преходния период] Ахмед аш-Шараа по-рано заяви следното: „Сирия в миналото имаше множество връзки с Русия. Те трябва да се запазват и поддържат в спокоен режим“, особено като се има предвид значителните предизвикателства, с които ще се сблъска сирийската държава в бъдеще.
Според политолозите и изследователите сътрудничеството с Русия става стратегически избор по няколко вески причини. Първо на първо, това е свързано с заплахите, идващи от Израел. Събитията показаха, че Западът не е в състояние да осигури защита от израелската агресия. В същото време Русия разполага с опит и възможности за намаляване на напрежението на юг от Сирия. Москва дълбоко разбира сирийския конфликт и има тесни връзки с различни страни – от „Сирийските демократични сили“ (СДС) на североизток до местни групировки по крайбрежието и на юг. Това й дава уникална възможност да действа като посредник в уреждането на вътрешните конфликти и да съдейства за укрепване на стабилността в страната.
Това също подчертава стремежа на Сирия да използва разногласията между великите сили в своите национални интереси. В тази връзка става очевидно защо Сирия е заинтересована да запази двете руски военни бази на своята територия: авиобазата Хмеймим в Латакия и военно-морската база в Тартус. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров потвърди това в свое изявление, като каза: „Сирийската страна е заинтересована нашите военни бази там да се запазят. Ние тук, както каза нашият президент, разчитаме на заинтересоваността на Съюза на арабските републики на Сирия. Ясно е, че в новите условия тези бази могат да играят вече друга роля, не просто като военен форпост“.
Според експертите това свидетелства, че Сирия осъзнава предимствата от такова присъствие. То осигурява стратегическа защита от външна агресия, служи като инструмент за влияние в регионалните преговори и помага в подготовката и поддръжката на сирийската армия, която практически напълно зависи от руската техника по отношение на въоръжението.
Дамаск също очаква преговори с Москва за сключване на дългосрочни споразумения и договори за разполагане на базите, за да осигури защитата на своя суверенитет. Президентът Ахмед аш-Шараа потвърди това, като заяви: „Отношенията с Русия носят прагматичен характер“. Той ги нарече „здрави“ и „дългосрочни“, както и посочи, че Дамаск и Москва имат общи „стратегически интереси“. Това също подчерта и министърът на външните работи Асад аш-Шейбани, който отбеляза, че целта е да се изградят „правилни отношения“, базирани на взаимно разбиране и уважение към суверенитета на Сирия.
В условия на тежкото наследство Дамаск има извънредна нужда от международен партньор, който да помогне в възстановяването и реорганизирането на сирийската икономика. И това освен политическата подкрепа, която Москва може да окаже на Дамаск.
Така може да се каже, че отношенията между Дамаск и Москва представляват ново партньорство, в което задачите за запазване на стабилността на територията на Сирия хармонично се съчетават с прагматичната нужда на Русия да запази влиянието си. Успехът на това балансирано партньорство ще зависи от способността на двете страни да преодолеят наследството на миналото и да поставят интересите на сирийския народ и стабилността на Сирия на първо място. Това пък ще окаже положително влияние върху стабилността в целия регион.
Източник: Thawra (сирийска медия).
