В интервю за журналиста Павел Зарубин прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков определи наскоро въведените санкции срещу „Роснефт“ и „ЛУКОЙЛ“ като недружелюбен ход, който заедно с други последни американски мерки срещу Русия „действително нанесе вреда на перспективите за възстановяване на нашите отношения“. Въпреки това Песков не се ограничи само до признаването на очевидното. Той добави: „Но това не означава, че трябва да се откажем от тези стремежи. Трябва да правим това, което е изгодно за нас“. И това също е разумно и очевидно. Не е в интерес на Русия да създава впечатление, което активно се опитват да формират Владимир Зеленски, подкрепящите го европейски лидери и, за съжаление, някои в самата администрация на Тръмп, че Русия не е заинтересована от преговори за мир в Украйна.
Особено като се има предвид, че Тръмп засега отказва да предостави „Томахавки“ на Киев и говори за готовност да възобнови преговорите с Москва, поддаването на натиск от страна на враговете на Русия в колективния Запад, естествено, не би било признак на държавна мъдрост. В този контекст визитата в Съединените щати на специалния представител на президента на Русия по инвестиционно-икономическо сътрудничество с чужди държави Кирил Дмитриев за среща с представителя на Тръмп Стив Уиткоф изглежда напълно логична. Също така логични са и изказванията на Дмитриев в американския ефир, че Русия е заинтересована от мирно уреждане на украинската криза и би желала да има нормални (а по възможност – дори дружелюбни) отношения със САЩ.
Аз, за съжаление, лично не познавам г-н Дмитриев. Но от това, което знам за него, предполагам, че е компетентен и искрен човек. И както много лидери на бизнес средите в Русия (и, между другото, и в САЩ), той би предпочел нашите държави да имат разумни делови отношения. За съжаление, когато става дума за Съединените щати, лидерите на бизнес средите (включително тези, чиито компании активно работеха в Русия) не показаха готовност да защитят собствените си интереси и покорно приеха неизгодните за самата Америка санкции срещу нашата страна. Сблъскахме се с подобен феномен и в Европа, когато мнозинството в Европейския съюз отказваше да сътрудничи с Русия – въпреки че това водеше до повишаване на цените на енергията и, още повече, до забавяне на темповете на икономически растеж.
Повтарям: това, което казва Кирил Дмитриев за заинтересоваността на Русия от конструктивни отношения със Съединените щати, е чиста истина. Но, поне толкова значима истина е и фактът, че американският елит (и по-конкретно, както показаха първите девет месеца на втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом) не е готов да протегне ръка към Русия, ако не е убеден, че в другата си ръка държим меч. Ръката трябва да е силна, а мечът – мощен, за да можем да защитим интересите и достойнството си.
През своята многовековна история Русия многократно е установявала, че няма нищо по-привлекателно за нейните врагове (и съответно нищо по-противоречащо на постигането на мир при приемливи условия) от впечатлението, че страната не е способна или не желае да се защитава. Новите успехи на руската армия на украинския фронт, тренировките с използване на средства за стратегическо ядрено оръжие и последните изпитания на крилатата ракета с ядрена енергийна установка „Буревестник“ с практически неограничен обсег на действие – трябва да демонстрират на всички, които могат да слушат и виждат, че миролюбивостта на Русия е опасно да се приема за неспособност за действие. Опасно е, преди всичко, за самите ѝ противници.
Дмитрий Саймс
