Премиерът на Белгия се опасява от ответни действия от страна на Кремъл, ако бъдат конфискувани руските средства, държани в системата Euroclear, пише Handelsblatt. В същото време белгийският министър-председател уточнява, че има определени условия, при които би могъл да се съгласи с плана за използване на тези средства.
Главите на правителствата на страните от ЕС искат да използват замразените руски милиарди, за да финансират Украйна. Белгийският премиер предупреждава за възможни ответни действия от Москва, но заявява готовност да даде съгласие, ако бъдат спазени три условия.
Премиерът Барт де Вевер предупреди за „огромни рискове“, ако ЕС, както се планира, използва замразените руски активи за финансиране на Украйна.
„Ако вземете парите на Путин, той ще вземе нашите пари“,
каза фламандският политик при пристигането си на срещата на върха на ЕС в четвъртък.
Въпреки това Белгия ще се съгласи с плана, ако бъдат изпълнени три условия:
-
Рисковете трябва да бъдат разпределени между всички страни членки на ЕС;
-
Всички държави трябва да участват финансово, когато дойде моментът активите да бъдат върнати на Русия;
-
Да се използват не само активите, замразени в Белгия, но и тези, блокирани в други държави.
„В противен случай съществува риск ответните мерки на Русия да бъдат насочени единствено срещу Белгия“, предупреди де Вевер.
Белгия играе ключова роля в този процес, тъй като по-голямата част от замразените резерви на Централната банка на Русия се съхраняват именно в белгийската клирингова система Euroclear.
Според отчет на компанията, към края на юни там са били задържани 194 милиарда евро. Повечето от тези средства вече са в налична форма, тъй като руските държавни облигации, в които са били инвестирани, са изтекли и погасени.
„Конфискация“, а не заем
Европейската комисия предлага да се отпусне „репарационен заем“ на стойност до 140 милиарда евро, обезпечен с активите в Euroclear, които да бъдат предоставени на Украйна на няколко транша.
Брюксел твърди, че не става дума за пряка конфискация, тъй като Euroclear ще запази правото си по-късно да си възстанови средствата от ЕС.
Въпреки това де Вевер използва думата „конфискация“. Той подчерта, че подобна експроприация на чужди държавни активи не е била извършвана дори по време на Втората световна война.
„Трябва ясно да посочим рисковете и да ги споделим справедливо“,
каза той.
„Европейските компании ще бъдат подложени на експроприация в Русия.
Западните активи там също ще бъдат конфискувани.
А може и други страни, приятелски към Русия, да последват примера ѝ.“
Според него останалите лидери в ЕС трябва да приемат тези „напълно разумни условия“.
„В противен случай ще направя всичко по силите си, за да спра това решение“,
заяви белгийският премиер.
Търсене на компромис
Германският канцлер Фридрих Мерц изрази увереност, че исканията на Белгия могат да бъдат удовлетворени и прогнозира, че срещата „ще направи крачка напред“.
Датското председателство на Съвета на ЕС е предложило промени в проекта на заключителната декларация, които да дадат възможност на де Вевер да даде съгласие.
В тях се посочва, че лидерите на ЕС призовават Европейската комисия да предложи механизми за „солидарност и разпределение на риска между страните членки“, като се вземат предвид „специфичните особености и легитимните опасения“ на отделните държави.
Въпреки това решението, прието на срещата, е само политическо изявление на намеренията, подчертават дипломати.
Действителните преговори ще започнат едва след като Европейската комисия представи законопроекта с всички правни подробности — не по-късно от средата на ноември, потвърди за Handelsblatt еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис.
Тогава ще се решава какви гаранции трябва да предоставят отделните държави.
Правителства с високо равнище на дълг, като например Франция, вече предупредиха, че ще бъде трудно да се намери необходимият бюджетен ресурс. Очакват се ожесточени дебати, тъй като националните парламенти също ще трябва да гласуват по решението.
Източник: Handelsblatt
