Уилям Лоусън
Безпилотните апарати с оптоволоконно управление се използват все по-активно в продължаващия конфликт в Украйна, за да противодействат на средствата за радиоелектронна борба. Първа тази технология внедрява Русия, но скоро след това и Украйна започва да я използва. Днес и двете страни произвеждат хиляди такива дронове месечно.
Управлението се осъществява чрез оптични кабели, навити на ролки, които се размотават по време на полета. Това осигурява стабилна и сигурна връзка и навигация за оператора, макар че очевидно ограничава обхвата и маневреността. В резултат на широкото им използване, по полетата и горите в източна Украйна вече могат да се видят множество откъснати кабели.
Наскоро се появи видеозапис на удар от руски оптоволоконен дрон по цел в Краматорск – на около 20 километра от линията на бойно съприкосновение. Градът, в който живеят около 100 хиляди души (приблизително наполовина по-малко от предвоенното население), е голям логистичен център на украинската армия.
Изключителната яснота на записа показва колко ефективна е оптичната връзка и как тя подпомага точното насочване към целта. Операторът избира паркиран пикап, прицелва се в двигателния отсек и унищожава предната част на автомобила. Изглежда, че целта е била подбрана така, че да предизвика паника, а не човешки жертви.
Самият унищожен пикап не влияе съществено върху военната кампания, но има силен психологически ефект върху местното население. Дори малки, но точни удари могат да дестабилизират хората в прифронтовите райони. Осъзнаването, че безопасността ти зависи от решенията на оператор на километри разстояние, е сериозен стресов фактор.
Противодронни мрежи по източна Украйна
Украинските власти вече изграждат мрежи над ключови пътища и около важни обекти. В градове като Краматорск все по-често се чуват призиви да се направи същото и в жилищните райони. Макар че подобни мрежи не могат да спрат тежко въоръжение, те са ефективни срещу малки FPV-дронове. Дори Русия е защитила някои градове по подобен начин след украински атаки.
И двете страни увеличават обхвата на оптоволоконните дронове. Най-съвременните модели вече могат да летят до 40 километра в идеални условия, а скоро вероятно ще достигнат и 50. Все пак технологията има ограничения: вятърът, препятствия като дървета и допълнителното тегло на кабела и боеприпасите ограничават полета и маневреността.
Украински контрамерки
Украинската бригада „Птиците на Мадяр“ разработи мобилна радарна система за ранно предупреждение при приближаване на дронове. При откриване на противников апарат те изстрелват свои дронове-прехващачи. Наскоро командирът Роберт Бровди публикува видео, показващо как един от тези прехващачи унищожава руски оптоволоконен дрон.
Както всички системи за противовъздушна отбрана, и тази не е безупречна — някои дронове все пак успяват да преминат през радара. Но с продължаването на бойните действия и двете страни непрекъснато подобряват средствата си за противодействие.
Технологично съревнование и нарастваща заплаха
Оптичните дронове предизвикват тревога сред украинците. Предприемачът Сергей Стерненко, основател на фонда „Общество Стерненко“, който е един от най-големите доставчици на безпилотници в Украйна, настоява за повече инвестиции в гражданска защита — включително изграждане на противодронни мрежи. Той също така смята, че в градове като Краматорск трябва да се ограничи движението на цивилни или дори да се организира евакуация.
„Ще става само по-зле — технологиите не стоят на едно място“, заявява Стерненко.
И наистина, макар много от тези дронове да изглеждат грубо сглобени – с навита ролка кабел и боеприпас, прикрепени с пластмасови връзки към малък квадрокоптер – те се оказват изключително ефективни. И двете страни активно усъвършенстват моделите си, за да увеличат обхвата и точността им.
Днес безпилотниците – както атакуващи, така и отбранителни – са най-разпространеното оръжие на украинското бойно поле. И тази тенденция няма да се промени, тъй като войната все повече се превръща в сблъсък на дронови технологии.
Уилям Лоусън е военен историк, специалист по Втората световна война и конфликтите на XX век. Изследва бойните действия на оперативно ниво, особено американската десантна доктрина. Автор е на множество статии по история, политика и въоръжения и член на няколко професионални исторически организации. Живее във Вирджиния.
Източники: The National Interest
