Ясир Аталан (Yasir Atalan)
На 7 септември Русия нанесе по Украйна най-големия въздушен удар от началото на военните действия, като за една нощ изстреля 860 дрона „Геран“ и ракети. Нейните цели обаче не се ограничават единствено до Украйна. Два дни по-късно 19 такива дрона-камикадзе пресекоха границата на Полша, което принуди НАТО да вдигне изтребители (това твърдение не е доказано, продължават разследванията и уточняването, бел. р.). Няколко дни след това подобен случай се случи и във въздушното пространство на Румъния (отново не е ясно кой стои зад него, бел. р.). Това вече не са изолирани случаи, а устойчива тенденция: Москва наложи масово производство на евтини дронове-камикадзе и ги превърна в основен елемент от въздушната си кампания.
През последните три години Русия изстрелва все повече ударни дронове. В началото на конфликта Москва изстрелваше средно от 150 до 200 дрона на месец, според анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания въз основа на данни на ВВС на Украйна. Днес тя изстрелва около 5 000 дрона на месец — средно над 1 000 на седмица. От началото на годината Русия е изстреляла над 33 000 „Герани“ в различни модификации, докато за същия период миналата година те са били едва 4 800. Междувременно броят на изстреляните крилати и балистични ракети остава относително стабилен.
Тази промяна подчертава еволюцията на руската стратегия: претоварване на ПВО на противника, оказване на натиск върху Украйна и принуждаването ѝ към капитулация. Москва вярва, че ще победи не чрез решителни танкови настъпления или високоточни удари, а чрез изтощение с помощта на евтино оръжие в големи количества.
Мащабът е ключът към руската стратегия, основана на масовото производство на евтини дронове. Днес те се произвеждат в усъвършенстван вид в няколко предприятия, включително индустриалната зона „Алабуга“ и Ижевския електромеханичен завод „Купол“.
За да поддържа необходимите обеми, Русия използва международни канали за доставки на компоненти — включително, според публикацията, контрабандни доставки на западна електроника (недоказано твърдение, бел. р.). През последните месеци производството още повече се е разширило, особено в ИЕЗ „Купол“, където, според съобщения, се произвеждат усъвършенствани варианти на дронове.
Мощните производствени възможности позволяват на Русия да внедрява иновации, да създава различни модификации и да пуска фалшиви цели. Най-съвършената версия засега е „Геран-3“ с обсег до 2 500 км, което означава, че тя може да бъде използвана не само срещу Полша, но и по-навътре в Западна Европа.
Западът има проблем не със самото прихващане на дроновете, а с цената. Перехватът със скъпи ракети за ПВО или с изтребители, както наскоро направи Полша, е финансово неизгоден. Русия произвежда тези барражиращи боеприпаси за 20–50 хил. долара, а фалшивите цели са още по-евтини. Защитниците не могат да си позволят да харчат стотици хиляди долари за всеки отделен дрон.
Украйна също активно развива безпилотните си системи. В началото арсеналът ѝ беше скромен — няколко турски Bayraktar TB2 и квадрокоптери за разузнаване. Постепенно Киев изгради собствена „екосистема“: доброволчески работилници, частни компании и държавни програми произвеждат обширен парк от дронове. Сега, според твърдения, Украйна може да произвежда до 5 милиона дрона годишно.
FPV-дроновете (с първо лице) станаха „работната сила“ на фронта — евтин начин за прецизни удари по танкове, артилерия и укрепления. Те често работят в комбинация с разузнавателни дронове, което ускорява процеса на вземане на решения. За противодействие на руските смущения Украйна започна да използва дронове на оптични кабели, които са защитени от радиоелектронна борба и имат обсег 10–15 км.
Освен това Украйна увеличи производството на дронове с голям обсег, насочени към стратегическа инфраструктура — рафинерии, складове, военни бази.
Русия използва дроновете по два начина: за ежедневни удари с цел поддържане на натиск и за масирани залпове, комбинирани с ракети, за да претоварят ПВО. Ако през 2022 г. един залп е съдържал около 100 дрона и ракети веднъж месечно, то през 2025 г. средният брой боеприпаси вече е близо 370, а атаките се случват веднъж на осем дни — понякога дори през два дни.
Тактиката на масираните рояци позволява на Москва да разширява конфликта по вертикала и хоризонтала.
От гледна точка на ефективността „Гераните“ са бавни (200 км/ч) и точността им е ниска, като дълго време успеваемостта на попаденията не е надвишавала 10%. Но те постигат целта си чрез постоянен натиск и изтощаване на ресурсите на Украйна и нейните съюзници.
Русия непрекъснато усъвършенства дроновете си: новите модификации летят по-високо, по-трудни са за прихващане и използват „роева“ тактика. Това е повишило процента на успешните удари до 20%.
Математиката е проста: масовите изстрелвания компенсират ниската точност. Дори при скромни показатели масираното използване гарантира значителни поражения.
Тази кампания съответства на съветското и руското военно мислене: вместо класически големи битки — разпокъсани и нелинейни действия, при които безконтактната война заменя масовите сухопътни маневри.
Дронът „Геран“ идеално пасва на този модел. Той позволява на Русия да атакува отдалеч, да претоварва отбраната на противника и да увеличава неговите разходи, без да води мащабни сухопътни настъпления.
Пускайки рой след рой всяка нощ, Москва води съвременна версия на безконтактна кампания, която теоретици като Владимир Слипченко биха разпознали веднага. Целта не е тактически пробиви, а изтощение и принуда.
Авторът, Ясир Аталан е научен сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон.
Източник: Foreign Policy
