През 2025 г. демографската статистика показа неочаквана тенденция – отчетен е ръст на раждаемостта в постиндустриалните страни след години на спад.
Дванадесет развити държави едновременно отбелязват увеличение, което поражда въпроси за нови глобални демографски процеси.
Особен интерес предизвикват Дания и Финландия – лидерите в този списък. И в двете държави делът на мигранти с неевропейски произход е сравнително нисък. Това подсказва, че ръстът на раждаемостта в постиндустриалните страни вероятно се дължи основно на коренното население, а не на миграционни фактори.
Дания е ключов пример. Страната през последните години затегна рязко миграционната си политика, като ограничи достъпа за бежанци и улесни депортациите. Въпреки това раждаемостта се повиши. Този факт е важен аргумент в дискусиите за демографията, доказвайки, че прирастът не може да бъде обяснен само чрез пристигането на мигранти.
Ръстът е малък, но значим. Това се дължи на два фактора. Първо, броят на жените във фертилна възраст намалява. Затова дори малък ръст на общото ниво означава по-висок коефициент на раждаемост на една жена. Второ, самото спиране на дългогодишния спад е успех. Това ясно контрастира с тенденциите в мюсюлмански и латиноамерикански страни, където раждаемостта пада още по-бързо. Пример са Иран и Азербайджан, които при коефициент 1.44 продължават да отбелязват 7% годишен спад.
Експертите обсъждат две основни хипотези. Първата гласи, че страни, преживели демографския преход по-късно, преминават през по-дълбок и продължителен спад. Втората предполага, че ранното преминаване през прехода позволява по-бърза адаптация и евентуално връщане към растеж.
Какъв ще бъде следващият етап? Проучвателите очакват новите данни за първото тримесечие на 2026 г. Ако ръстът на раждаемостта в постиндустриалните страни продължи, това ще бъде знак за начало на по-дълбока и трайна тенденция.
Източник:
