Джейсън Хикел, Дилън Съливан и Омер Тайяб
Съединените щати и Европа отдавна използват едностранните санкции като инструмент на имперската власт, за да дисциплинират и дори унищожат правителствата на Глобалния Юг, които се стремят да се освободят от западното господство, да поемат по независим път и да установят каквато и да е значима суверенност.
През 70-те години на миналия век средно около 15 държави бяха подложени на западни едностранни санкции всяка година. В много случаи тези санкции имаха за цел да ограничат достъпа до финанси и международна търговия, да дестабилизират индустриите и да разпалят кризи, за да предизвикат колапс на държавата.
Например, когато популярният социалист Салвадор Алиенде беше избран за президент на Чили през 1970 г., правителството на САЩ наложи жестоки санкции на страната. На среща в Белия дом през септември 1970 г. президентът на САЩ Ричард Никсън обясни, че целта е да се накара „икономиката на Чили да крещи“. Историкът Питър Корнблу описва санкциите като „невидима блокада“, която изолира Чили от международните финанси, създаде социални вълнения и проправи пътя за подкрепения от САЩ преврат, който установи жестоката десноориентирана диктатура на Аугусто Пиночет.
Оттогава САЩ и Европа значително увеличиха използването на санкции. През 90-те и 2000-те години средно 30 държави бяха подложени на западни едностранни санкции всяка година. А сега, през 2020-те, те са над 60 – поразително висок дял от държавите в Глобалния Юг.
Санкциите често имат огромна човешка цена. Учени са показали това в няколко добре известни случая, като санкциите на САЩ срещу Ирак през 90-те години, които доведоха до широко разпространено недохранване, липса на чиста вода и недостиг на лекарства и електричество. По-скорошно икономическото нападение на САЩ срещу Венецуела доведе до тежка икономическа криза, като едно проучване оценява, че санкциите са причинили 40 000 излишни смъртни случая само за една година, от 2017 до 2018 г.
Досега изследователите се опитваха да разберат човешката цена на санкциите на индивидуална основа. Това е трудна работа и може да даде само частична картина. Но това се промени с ново изследване, публикувано тази година в The Lancet Global Health, което за първи път дава глобална перспектива. Водено от икономиста Франсиско Родригес от Университета в Денвър, проучването изчислява общия брой на излишните смъртни случаи, свързани с международните санкции от 1970 до 2021 г.
Резултатите са поразителни. В своята основна оценка авторите установяват, че едностранните санкции, наложени от САЩ и ЕС от 1970 г. насам, са свързани с 38 милиона смъртни случая. В някои години през 90-те години над един милион души са били убити. През 2021 г., последната година с налични данни, санкциите са причинили над 800 000 смъртни случая.
Според тези резултати няколко пъти повече хора умират от санкции всяка година, отколкото са жертвите на пряко участие във войни (средно около 100 000 души годишно). Повече от половината от жертвите са деца и възрастни хора, които са най-уязвими към недохранване. Проучването установява, че от 2012 г. насам санкциите са убили над един милион деца.
Гладът и лишаването не са случаен страничен ефект от западните санкции; те са ключова цел. Това е ясно от меморандум на Държавния департамент от април 1960 г., който обяснява целта на санкциите на САЩ срещу Куба. Меморандумът отбелязва, че Фидел Кастро – и революцията като цяло – се радват на широка популярност в Куба. Той твърди, че „всички възможни средства трябва да бъдат предприети незабавно, за да се отслаби икономическият живот на Куба“, чрез „отказ на пари и доставки за Куба, за намаляване на паричните и реалните заплати, за предизвикване на глад, отчаяние и сваляне на правителството“.
Силата на западните санкции се основава на контрола им върху световните резервни валути (щатския долар и еврото), контрола върху международните платежни системи (SWIFT) и монопола върху основни технологии (например сателити, облачни изчисления, софтуер). Ако държавите от Глобалния Юг искат да поемат по по-независим път към многополюсен свят, те ще трябва да предприемат стъпки, за да ограничат зависимостта си в тези области и така да се предпазят от ответни действия. Скорошният опит на Русия показва, че такъв подход може да бъде успешен.
Правителствата могат да постигнат по-голяма независимост чрез изграждане на търговия и линии за размяна между страните от Глобалния Юг извън основните валути, чрез регионално планиране за разработване на необходими технологии и чрез създаване на нови платежни системи извън западния контрол. Всъщност няколко държави вече предприемат стъпки в тази посока. Важно е, че новите системи, разработени в Китай (например CIPS за международни плащания, BeiDou за сателити, Huawei за телекомуникации), сега предоставят на други държави от Глобалния Юг алтернативни възможности, които могат да станат път за излизане от западната зависимост и мрежата от санкции.
Тези стъпки са необходими за държавите, които искат да постигнат суверенно развитие, но те са и морален императив. Не можем да приемем свят, в който половин милион души умират всяка година, за да се поддържа западната хегемония. Международният ред, който разчита на този вид насилие, трябва да бъде разглобен и заменен.
Изтоник: www.aljazeera.com
