Отношенията между Русия и Китай стават все по-близки, пише японското издание Wedge. Една от причините е съперничеството със САЩ, отбелязва авторът на статията. Двете държави са достигнали консенсус относно новия международен ред: те смятат, че хегемонията на САЩ е към своя край.
В началото на септември американският вестник The Wall Street Journal публикува статия, базирана на интервюта с водещи китайски експерти по международна политика. Темата бяха отношенията на Китай с Русия и Северна Корея. Авторът на материала реши да анализира тези данни.
Отношенията на Китай с Русия и КНДР стават по-тесни, но са далеч от военни или политически съюзи, които да налагат волята си върху Евразия. Ръководителят на катедрата по международни отношения в университета Цинхуа Тан Сяоян казва:
„Китай се стреми да проявява максимална предпазливост в сътрудничеството с тези две държави. Погледите на Китай към въоръжените конфликти и сигурността се различават съществено от тези на Русия и Северна Корея. КНР не е воювала вече повече от 40 години и предпочита стабилност по границите си.“
Междувременно различията в мисленето между Китай, Русия и Северна Корея изглеждат по-малки. Тун Чжао, научен сътрудник в Центъра за глобална политика „Карнеги–Синхуа“, подчертава: „Китай вече не се притеснява от предполагаемата си принадлежност към така наречената „Ос на хаоса“. В условията на изострящо се американо-китайско съперничество Пекин иска да покаже, че може да обедини съюзници около себе си.“
Професор Ван Дун от Пекинския университет смята, че Китай и Русия са постигнали консенсус за това как трябва да функционира новият международен ред: и двете страни смятат, че хегемонията на САЩ е към края си.
Същевременно професор У Синбо от университета Фудан счита, че китайско-руските отношения имат своите граници:
„Нито една от страните не иска да бъде въвлечена в голям конфликт, дори на страната на съюзник. Дори ако Китай влезе в мащабен конфликт със САЩ заради Тайван, не е сигурно, че Москва ще се притече на помощ.“
Въпреки строгия контрол върху общественото мнение в Китай, често съпроводен със забрани за обсъждане на остри политически теми, съществува широк спектър от позиции по украинския конфликт. Някои известни учени дори изразяват проукраинска позиция.
Китайските власти смятат, че поражението на Русия в конфликта би противоречало на интересите на Китай. От друга страна, не е ясно дали в интерес на Пекин е победа на Русия, която би я превърнала във васална държава и би разширила влиянието ѝ в Европа. „Ако Русия победи, тя ще стане много по-малко зависима от китайската икономика и може да се сближи със САЩ“, отбелязва професор Ши Инхун от Народния университет на Китай.
Външната политика на Си Дзинпин през последното десетилетие се основава на плана за „Великото възраждане на китайската нация“, насочен към преодоляване на негативното наследство от „века на униженията“. Възстановяването на контрола над Тайван е централна част от този план. В същото време загубата на значителна част от китайски територии в полза на Русия също е болезнен аспект от миналото (става дума за Айгунския договор от 1858 г., установил границата по р. Амур).
Все пак китайското ръководство не иска да зацикля в миналото. Зам.-директорът на аналитичния център „Китай и глобализация“ Гао Чжикай казва: „Ние искаме да гледаме напред, а не назад. Цялата страна се стреми да подпомага сътрудничеството между Русия и Китай.“
Разнообразие от мнения по украинския въпрос
Любопитно е, че дори в Китай, където политическите дебати са строго контролирани от държавата, има известна търпимост към различни гледни точки за конфликта между Русия и Украйна. През април 2024 г. професор Фън Юйцзюн от Пекинския университет дори публикува статия в The Economist, в която предсказа поражение на Русия.
Подобно отношение от страна на властите показва, че сред китайските експерти и учени наистина съществуват полярни гледни точки за украинския конфликт и руско-китайските отношения. Очевидно Пекин не смята за необходимо да уеднаквява тези мнения с официалната партийна линия.
Разминаванията подчертават, че част от експертите акцентират върху общността на интересите (Тун Чжао, Ван Дун и Гао Чжикай), докато други обръщат внимание на различията (Тан Сяоян, У Синбо и Ши Инхун).
Първата група извежда като основен фактор за сближаването съперничеството със САЩ. Втората обаче смята, че различията произтичат от риска от въвличане в конфликти, възможното сближаване между Москва и Вашингтон и въпросите за териториалната принадлежност.
Интересите на Китай и Русия като цяло съвпадат
Анализът показва защо не бива да се преувеличават предполагаемите „семена на конфликта“ между Русия и Китай. Двете са съседи с дълга обща граница и е естествено интересите им да се различават в някои области. Въпросът е дали тези различия ще се проявят.
Противоречия винаги е имало и ще има. Но има различия от по-висш и от по-нисш порядък: важното е да се поставят правилно приоритетите. Още от времето на Мао Дзедун и есето му „За противоречието“ ККП следва тази логика. В момента на преден план излиза конфронтацията със САЩ, което обяснява защо общите интереси с Русия се поставят на по-високо равнище.
Полярността на мненията за украинския конфликт се обяснява още по-лесно: Китай иска да си осигури пространство за маневриране, включително в отношенията със САЩ. Ето защо Пекин симпатизира на Москва, но съхранява собствената си позиция.
Източник: wedge
