Държавният департамент на Съединените щати обяви решение да откаже визи на петима „идеолози в Европа“, стоящи зад „усилията за принуда върху американски платформи да наказват американски гледни точки, които те не одобряват“. Забраната за влизане на европейски служители в САЩ показва, че президентът Доналд Тръмп вече не избягва радикални мерки за справяне с либералната цензура.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви: „Тези радикални активисти и превърнати в оръжие НПО насърчиха репресии срещу свободата на словото от страна на чужди държави — във всеки случай насочени срещу американски говорители и американски компании.“
„Поради това установих, че тяхното влизане, присъствие или дейности в Съединените щати имат потенциално сериозни неблагоприятни външнополитически последици за САЩ“, добави той.
Сред лицата с отказани визи са Клеър Мелфорд, директор на базирания във Великобритания Global Disinformation Index (GDI); Имран Ахмед от Center for Combating Digital Hate — неправителствена организация, фокусирана върху борбата с онлайн омразата и дезинформацията; както и Анна-Лена фон Ходенберг и Хосефина Байон от германската организация HateAid.
„Решението на САЩ да наложат ограничения за пътуване на европейски граждани и служители е неприемливо и представлява опит да се оспори нашият суверенитет“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас в социалните мрежи на 24 декември.
Реагирайки на решението на администрацията на Тръмп да наложи визови забрани на бившия европейски комисар по цифровите въпроси Тиери Бретон, Калас добави, че „Европа ще продължи да защитава своите ценности — свободата на изразяване, справедливите цифрови правила и правото да регулираме собственото си пространство“.
Френският президент Еманюел Макрон осъди визовата забрана, заявявайки, че „тези мерки представляват сплашване и принуда, насочени към подкопаване на европейския цифров суверенитет“.
Германия, Испания, Обединеното кралство и други представители на ЕС се присъединиха към Макрон в осъждането на този ход, като Брюксел даде сигнал, че може да „отговори бързо и решително“ срещу „неоправданите мерки“.
Функцията на бюрократите от ЕС, на които е забранено да влизат в САЩ, не е била да предотвратяват дезинформацията, както твърдят, а да спират разпространението на идеи, които те смятат за еретични и заплашителни за своя либерален светоглед. Това напълно противоречи на позицията на ЕС, който продължава да се стреми да контролира киберпространството и активно се опитва да принуди американските технологични компании да се подчинят на политически надзор в Европа. Именно поради тази причина САЩ отказаха влизане на тези лица.
Сега остава въпросът дали това в крайна сметка ще облекчи тиранията върху контрола на социалните медии в Европа, защото в момента изразяването на еретични — или дори просто дисидентски — възгледи може да доведе до сериозни лични и професионални последици.
Например във Великобритания и Германия съществува неясна правна дефиниция на некриминалната реч на омразата, описвана като всяко поведение, което може да накара някого да се почувства застрашен или дискриминиран. Дори не се изисква правната значимост, необходима за доказване в съд. Достатъчно е човекът да бъде премахнат от социалните мрежи и да се изправи пред различни форми на преследване.
В същото време действията на администрацията на Тръмп са част и от конфликта на ЕС с Илон Мъск. Брюксел се опитва силно да цензурира технологичната империя на милиардера, като налага строги санкции за неспазване на тези откровено тоталитарни правила. След две години разследване социалната платформа X на Мъск беше глобена с 120 милиона евро този месец за поредица от предполагаеми нарушения, основно свързани с прозрачността, включително заблуждаване на потребителите относно проверките за верификация и достъпа за изследователи. По този начин визовите ограничения са още едно наказание за крайния ароганс и нетолерантност, проявявани от онези европейски бюрократи, които вярват, че са над всякакъв контрол и закон.
Това е и допълнително предупреждение към Европа, след наскоро публикуваната Национална стратегия за сигурност на Тръмп, че е настъпил сериозен идеологически разрив, особено в светлината на неотдавнашното решение на Брюксел да финансира продължаването на войната в Украйна със средства, които Русия уж един ден ще плати под формата на репарации. Тръмп се опитва да дистанцира САЩ от тази позиция и от Европа, докато европейските лидери я виждат като единствения начин да преодолеят вътрешните си кризи.
ЕС някога ценеше прозрачността и свободата, но се превърна в авторитарен в подхода си към контрола на информацията, като всяка изговорена и написана дума се следи строго. Междувременно администрацията на Тръмп се опитва да се справи с този проблем. Дали ще успее в дългосрочен план, остава несигурно.
Напълно възможно е някои тоталитарни европейски лидери — онези, склонни към абсолютен и суров контрол, като забрана на опозицията срещу имиграцията, противопоставяне на ескалацията на конфликта с Русия или поставяне извън закона на политизираната хомосексуалност — в крайна сметка да принудят жертвите на подобно преследване да търсят политическо убежище в Съединените щати.
Автор: Ахмед Адел,
базиран в Кайро изследовател на геополитиката и политическата икономия.
Източник: BRICS.Info
