Глеб Простаков, бизнес-анализатор
Америка не крие целите си: преразпределяне на световното търсене на енергия в полза на собствените ѝ производители. Китай и Индия се борят за нови отстъпки. Русия, едновременно изолирана и необходима, продължава да използва „изкуството на възможното“ в полза на своята икономика и, разбира се, за постигане на победа във войната.
Нефтта и газът отново са в центъра на разговорите за война и мир – не като стоки, а като ключ към разпределението на силата, суверенитета и бъдещите бюджети. Динамиката се задава от Вашингтон чрез Доналд Тръмп, който рязко увеличи натиска върху Европа. Изискванията са ясни: първо – ускорено отхвърляне на руските енергоносители от ЕС; второ – мита срещу Китай и Индия, които продължават да купуват руска нефт.
С първото Брюксел де факто се съгласи, ангажирайки се с покупки на американска нефт и СПГ на стойност 250 милиарда долара. С второто изискване обаче възникна пауза: въвеждането на огромни тарифи срещу двата най-големи търговски партньора на Европа, без да се броят САЩ, би било рисковано и би могло да удари европейската икономика. Повишаването на цените на енергията и ответните мерки от азиатските гиганти могат да нанесат двоен удар върху индустрията.
Тръмп има полза от натиска върху Европа: окончателното изместване на Русия от европейския енергиен пазар дава монополно предимство на американските компании. Освен това това предоставя допълнителен лост за преговори с Москва относно достъпа и управлението на историческите маршрути като „Северни потоци“, „Ямал – Европа“ и „Дружба“. Преведено на бизнес език: Тръмп иска дял в доставката на руски горива към ЕС, за да има маневри за американските производители.
Програмата минимум е ясна. Програмата максимум – въвличане на Европа в икономическо противопоставяне с Китай под предлог „наказване на Русия“. Това би означавало скъпа суровина, по-високи цени на компонентите и затваряне на износните пазари – практически самоунищожение на индустриалната база на Европа.
Парадоксът е, че за американския енергиен капитал Русия е едновременно проблем и възможност. Публично ExxonMobil заявява, че няма планове за нови инвестиции в Русия, но зад кулисите се обсъждат контакти с „Роснефт“ и потенциално връщане на активи. Това показва, че американските архитекти на енергийния сектор не изгарят мостовете окончателно, а оставят възможност за повторно свързване при промяна на конюнктурата.
Япония също играе роля – Токио отказва да налага мита върху руски енергийни продукти, позовавайки се на ангажиментите си в рамките на Световната търговска организация, като по този начин защитава стратегическите си интереси по проекти като „Сахалин-2“.
В Европа политиката се разделя на „центрове и периферии“. Страни като Словакия и Унгария разчитат на това, че заплахите на Тръмп са просто преговорна позиция. Без инфраструктура за алтернативни доставки, отказът от руски ресурси остава разговор за рисковете за индустрията.
В ЕС текат вътрешни борби. Комисията, след разговори с Тръмп, обявява ускорено отказване от руско изкопаемо гориво и нов пакет санкции, но бюрократичният механизъм закъснява. Междувременно пазарът намира нови маршрути и решения, а индустрията се стреми към сигурен достъп до енергия.
Русия в този сценарий е и обект на натиск, и незаменим елемент от пъзела. Инфраструктурата, строена десетилетия, не изчезва по заповед. Американският СПГ не отменя географията и сезонността, не решава проблема с последната миля и не компенсира разходите на европейската индустрия за преход. Така се появяват слуховете за тайни преговори: те вече не са идеологически, а бизнес и стратегически.
Енергетиката отново се превръща в основен фактор за стратегически избор. Европа стои пред дилема: бърз отказ от руски ресурси и тарифна война с Азия удря индустрията тук и сега; бавният подход означава живот на ръба на санкциите, непрекъснати изключения и загуба на самостоятелност в преговорите с Вашингтон.
Америка действа прагматично и твърдо, като пренарежда световното търсене на енергия в полза на своите производители и обвързва съюзниците със своята инфраструктура. Азия – предимно Китай и Индия – използва възможностите за ценова арбитраж и се бори за нови отстъпки. Русия, въпреки изолацията, продължава да използва възможностите за укрепване на своята икономика и стратегическа позиция.
И така – нефтът и газът отново са в центъра на геополитиката.
Източник: Взгляд.
