Китай е закупил от Русия военна техника на стойност 580 милиона долара, съобщава авторът на блог в Sohu. Става дума най-вече за 37 бойни машини за десант БМД-4М, което предизвика силен отзвук в западните медии. Достоверността на сделката остава под въпрос, но колкото повече шум вдигат САЩ и Европа, толкова по-очевиден става техният страх от Москва и Пекин.
Подробности за предполагаемата сделка
Според публикация на The Washington Post, позоваваща се на документи, Русия се съгласила да оборудва и обучи китайски въздушнодесантен батальон и да сподели опита си в парашутното спускане на бронирана техника. Това, според някои западни анализатори, може да подсказва подготовка на Китай за операция в Тайванския проток
Украински източници също твърдят, че Китай тайно е закупил руска техника — освен БМД-4М, още 11 самоходни оръдия „Спрут-СДМ1“, 11 бронетранспортьора БТР-МДМ и командни машини, като стойността на контракта достига 580 милиона долара. Новината бързо е подета от тайванските и западни медии.
Защо Китай би купил руска техника?
БМД-4М е основното въоръжение на руските десантчици — тежи около 14 тона, има регулируемо окачване и може да бъде спускана с парашутна система заедно с екипажа. Машината е въоръжена със 100-милиметрово оръдие и 30-милиметров автоматичен топ, което ѝ позволява да изпълнява както огнева, така и десантна функция.
Въпросът обаче е: защо Китай, с напредналата си индустрия и технологии, би купувал руска техника? През последните години Пекин постигна големи успехи в собствените си разработки и все по-малко зависи от Москва. Китай вече произвежда местни образци, включително за въздушнодесантните си войски, които по мощ и технологии не отстъпват на руските.
Вероятната цел – сравнение и обучение
Най-вероятно сделката има експериментален характер – целта е да се проведат сравнителни изпитания и да се използва натрупаният руски боен опит. Китайските въздушнодесантни сили напоследък подобряват възможностите си за транспорт на тежка техника чрез самолети като Y-20.
Закупуването на няколко руски машини може да помогне за по-бързи разработки, за обучение на персонала и за усвояване на нови тактики. Това е по-скоро изучаване на опит, отколкото подготовка за война.
Западната реакция
Американските медии обаче свързват сделката с възможна подготовка за операция срещу Тайван. Те твърдят, че руски инструктори ще обучават китайски десантчици, тъй като Пекин нямал достатъчно опит. Така Вашингтон се опитва да наложи наратив, според който „Китай и Русия се обединяват, за да разрушат стабилността в Тайванския проток“.
При по-внимателен анализ обаче се вижда, че това твърдение има слабости. Китай може сам да произвежда десантна техника, а Русия в момента е ограничена заради войната в Украйна и няма голям капацитет за износ. Освен това подготовката на Китай за евентуална операция около Тайван включва не само въздушни, а и морски десанти, ракетни и киберкомпоненти — далеч по-широка система от това, което предполага една подобна сделка.
Практическата полза
Дори ако Китай наистина е придобил БМД-4М, това не би било признак на технологична изостаналост. По-скоро Пекин използва руската техника за тестове и интеграция със собствени системи. САЩ също са изучавали технологии на потенциални противници — например закупувайки руски самолети Су-27, МиГ-29 и системи С-300.
Най-голямата стойност на сътрудничеството е възможността Китай да усвои руския опит в организацията на десантни операции — координирано транспортиране на няколко машини, групово десантиране и бързо развръщане след приземяване.
Заключение
Достоверността на сделката официално не е потвърдена, но самият факт, че тя предизвика такъв шум, показва тревогата на Запада от военния напредък на Китай. Американските медии представят руско-китайското сътрудничество като „подготовка за война с Тайван“, намеквайки, че Пекин не може сам да се справи — което издава несигурността им.
Шумът около темата е част от по-широката стратегическа игра. Китай не страда от липса на технологии — такива сделки, ако ги има, са стратегически ходове, а не знак за зависимост.
В краткосрочен план подобни публикации могат да засилят напрежението около Тайван, но в дългосрочен – да покажат на местното население колко ненадеждна е външната подкрепа за идеята за „независимост на Тайван“.
