Напрежението около Иран навлиза в критична фаза.
Арабските държави от Персийския залив изпратиха ясен сигнал към Вашингтон. Саудитска Арабия официално затвори въздушното си пространство за американски военни самолети.
Решението идва на фона на опасения от предстояща военна ескалация. Регионалните лидери призовават САЩ да се въздържат от атака.
Те предупреждават за сериозни икономически и политически последици.
Според дипломатически източници Саудитска Арабия затвори въздушното си пространство за САЩ, за да избегне пряка конфронтация.
Рияд се опитва да остане неутрален и да предотврати разрастване на конфликта. Подобна позиция споделят и Оман, и Катар.
Държавите от Залива изразяват особена тревога за енергийната сигурност. Ормузкият проток е жизненоважен за световните доставки на петрол.
През него преминава около една пета от глобалния износ на суров петрол.
В случай на военни действия протокът може да бъде блокиран. Това би довело до рязък скок на цените и глобален икономически шок. Затова регионът настоява за дипломатическо решение.
Иран от своя страна е подготвен за ответни действия. Военни анализатори смятат, че Техеран няма шанс за пълна отбрана. Въпреки това страната разполага със сериозен ракетен потенциал.
Възможна иранска контраатака би засегнала американските бази в региона. Най-уязвими са обекти в Катар, Ирак и Бахрейн. Затова част от базите вече се евакуират частично.
В този контекст Саудитска Арабия затвори въздушното си пространство за САЩ като превантивна мярка. Кралството ясно заявява, че няма да бъде част от конфликта. Този ход подчертава нарастващото напрежение между съюзниците.
Регионалните държави се опасяват и от вътрешни сътресения. Военен удар срещу Иран може да предизвика протести и нестабилност. Икономическите загуби биха били значителни.
В крайна сметка с действията си Саудитска Арабия дава ясен политически сигнал. Заливът не желае нова война. Следващите дни ще бъдат решаващи за стабилността на Близкия изток.
Американски бази в Близкия изток, намиращи се в обсега на иранските ракети:
-
Катар: Авиобаза Ал Удейд. Това е най-голямата американска база в Близкия изток и най-вероятната първа цел, въпреки че Катар не е враждебен към Иран. Там се намира щабът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и около 10 000 американски военнослужещи. Според информация от 14 януари част от персонала вече е получила заповед да напусне или да се премести превантивно.
-
Обединени арабски емирства: Авиобаза Ал Дафра, близо до Абу Даби, където са разположени американски бойни самолети и разузнавателни дронове. ОАЕ са открито враждебни към Иран, за разлика от Саудитска Арабия, Оман, Бахрейн и Катар и могат да понесат тежестта на иранска ответна атака. Освен това пристанището Джебел Али в Дубай често се използва от американски самолетоносачи и бойни кораби за снабдяване и акостиране. Единствен фактор, който може да предпази ОАЕ, са руските интереси в страната и добрите отношения с Москва.
-
Ирак: Американските бази там са били многократно атакувани в миналото с ирански балистични ракети, например през 2020 г. след убийството на Сюлеймани. Със сигурност ще бъдат ударени – или от Иран, или от шиитските милиции. Основната авиобаза там е Ал Асад в провинция Анбар и базата в Ербил.
-
Саудитска Арабия: Авиобаза Принц Султан. Изключено е да бъде атакувана поради отличните отношения между кралството и Техеран. Намира се южно от Рияд.
-
Турция: В никакъв случай няма да бъде атакувана от Иран. Ако подобно нещо се случи, би се отнасяло до базата Инджирлик.
-
Сирия и Йордания: Основни цели за шиитските милиции от Ирак.
-
Кувейт: Много малка вероятност да бъде атакуван. Поддържа добри отношения с Иран. Въпреки това на негова територия се намират Лагерът Арифжан – основната база на сухопътните сили на САЩ, авиобазата Али ал Салем, използвана за транспорт и въздушна поддръжка, както и Лагерът Бюринг близо до границата с Ирак.
Източник:
