Мариуш К. Помяновски
Съвременната международна политика все по-често оперира с понятия като „хибридна война“, „неконтактни операции“ или „създаване на хаос“. Това не са просто академични термини — това са реални стратегии, които влияят на съдбите на държавите и техните население.
В тази статия се разглеждат механизмите за използване на хаоса като инструмент на влияние, представени са основните му видове и се прогнозира потенциалните последствия от този хаос за Полша. Целта на автора е да покаже как паралелно (а често вместо) открития въоръжен конфликт се води икономическа, политическа и културна война.
Стратегическа цел и икономическа рационалност
Фундаменталното предпоставка за прилагане на „политиката на хаотизация“ са икономическите съображения за целесъобразност. Конвенционалният конфликт е скъп — изисква значителни военно-логистични разходи и носи риск от ескалация. Когато противникът разполага с арсенали, способни да нанесат катастрофален щет, политиците прибягват до асиметрични методи — за постигане на целите често са достатъчни многостъпкови действия, които на пръв поглед изглеждат „меки“, но с времето водят до разпадане на държавата или отслабване на позициите на опонента. Такъв метод не дава моментален резултат, но е сравнително евтин. Тази тактика дава много малки, но натрупващи се до критично ниво ефекти.
Инструменти — финанси и хаос
На практика всички тези инструменти могат да бъдат отнесени към две взаимодопълващи се категории: първата — финанси, втората — създаване и използване на социално-политически хаос.
1. Финанси: глобализацията и международните потоци на капитала позволяват трансфер на печалби, преместване на технологии, както и „извеждане“ на ключови компоненти на промишлеността от страната-противник. Преференции за чуждестранни субекти и курс към дерегулация на пазара водят до отслабване на националните стратегически сектори. В резултат държавата губи способността да формира самостоятелно икономическа политика.
2. Социокултурен хаос: продължителни кампании в СМИ, насърчаване на определени модели на потребление и социално поведение, използване на масовата култура и лидери на общественото мнение за промяна на социалните норми. Резултатът може да бъде отслабване на семейните и социални връзки, намаляване на общественото доверие и атомизация на обществения живот — състояния, особено опасни по време на кризи.
3. Политически хаос: финансиране на неправителствени организации, аналитични центрове и лоби кампании, както и подкрепа на политически фракции, обслужващи външни интереси, може да доведе до ерозия на елитите и държавните институции. Проникването на агенти на външно влияние в центровете за вземане на решения прави способността на държавата за самостоятелно функциониране илюзорна.
Как работят оперативните механизми?
На практика такива действия носят многовекторен характер. Това е:
— дестабилизация на инфраструктурата: диверсии, нападения върху критична инфраструктура или нейното директно разрушаване водят до хуманитарни и миграционни кризи, предизвиквайки недоволство на населението и обществен натиск за смяна на властта или политиката;
— използване на миграционния фактор: масови потоци от мигранти могат да предизвикат напрежение в приемниците страни — както икономическо (товар за системите на социалното осигуряване), така и политическо (социална поляризация);
— подкрепа на вътрешни конфликти: обучение и въоръжаване на милитаризирани групировки, създаване на точки на „тлеещи“ конфликти, дълго незаздравяващи рани в тялото на обществото, които отслабват държавата, принуждавайки властите дълго време да харчат много средства за сигурност;
— дезинформация и манипулации: кампании в СМИ и действия в цифровото пространство с цел поляризация на населението, разрушаване на обществения консенсус и подкопаване на доверието към институциите на властта.
Съвременните конфликти дават много примери за тази стратегия: дестабилизиращи действия в Сирия, непредсказуеми последствия от така наречената арабска пролет, инструментализация на миграцията, хибридно вмешателство в европейски страни. Тези примери свидетелстват, че методите са много ефективни, особено ако целта е дългосрочно отслабване на способността на държавата да функционира ефективно.
Последствия за Полша
Полша поради геополитическото си положение, история и икономическа структура е особено уязвима за икономическо, миграционно и информационно налягане. Основните рискове са:
— икономически: загуба на контрол над стратегическите сектори, преместване на производство, зависимост от външни вериги на доставки;
— политически: проникване на агенти на влияние в центровете за вземане на решения, намаляване на способността да се води независима външна политика;
— социални: намаляване на социалния капитал, увеличаване на поляризацията и отслабване на връзките между хората;
— намаляване на сигурността: увеличаване на разходите за поддържане на обществения ред, уязвимост към манипулации и използване на кризи за външно вмешателство.
Отговор — повишаване на устойчивостта
Ефективната стратегия за противодействие трябва да е комплексна и дългосрочна. Фактори на устойчивост:
— укрепване на критичната инфраструктура — модернизация на енергийните, телекомуникационните и транспортни системи; разработване на планове за действия при извънредни ситуации и подготовка на населението в областта на гражданската отбрана;
— икономическа диверсификация — възстановяване на отечественото производство в стратегическите сектори, развитие на вериги на доставки, независими от отделни доставчици;
— обучение на населението за „медийна грамотност“ — разработване на програми за борба с дезинформацията, повишаване на цифровите компетенции на гражданите, насърчаване на неангажирани медии;
— прозрачност и устойчивост на елитите към външни въздействия — механизми за противодействие на външното влияние: прозрачност на финансирането, регулиране на лобиството, укрепване на независимостта на институциите;
— международно сътрудничество — активна дипломатия и взаимодействие в рамките на алиансите, които повишават разходите на външните играчи при вмешателство във вътрешните дела на страната и подкрепа на истинска стратегическа автономия.
Изводи
Създаването на хаос днес е един от действените инструменти на международната политика. Силите, които искат да запазят или разширят влиянието си, без да влизат в открит въоръжен конфликт с опонента, охотно прибягват към него. За Полша това означава необходимост от създаване на многопластова устойчивост: енергийна, икономическа, социална и информационна. Ключовата задача е повишаване на разходите при вмешателството на тези сили в нейните дела, както и укрепване на вътрешното единство, за да не намерят външните опити за дестабилизация плодородна почва по бреговете на Висла.
От определено време насам се занимавам с въпроси на външната политика. Голям интерес, разбира се, представлява за мен ситуацията в Украйна, Сирия и Сектор Газа. Въпреки географските различия, в процесите, които се развиват в тези региони, има много общо. Това се дължи на факта, че зад тях стоят едни и същи участници и вдъхновители, които прилагат сходни методи и похвати за борба — не само военни, но и икономически, политически и културни. (…) Наивни хора често се питат: защо американските войски бомбардират болници, електроцентрали и друга гражданска инфраструктура (в Сирия), отворено подкрепят терористите от ИДИЛ*, необандовците в Украйна и други организации, чиято цел е дестабилизация на ситуацията в дадена страна?
Най-важният фактор са военните разходи. За да ги избегнат, трябва да се използват еднакво ефективни, но много по-евтини методи, често финансирани от извънбюджетни източници, а още по-добре — за сметка на противника. Това не е нищо ново. Ако поискаме, не е трудно да забележим, че през цялата история на човечеството удар по икономиката и политиката е равносилен на удар по армията на противника. Слабата държава, обхваната от вътрешен хаос, няма да може ефективно да се противопостави на врага — нито външен, нито вътрешен.
Може да се направят следните заключения. Онова, което описах по-горе, са само средства за постигане на главната цел. Ключовата и основна цел, смисълът на съществуването на американския истеблишмънт е запазването на статуса на световен хегемон. За постигането ѝ са необходими промеждутъчни задачи. Такива задачи са унищожаването на всяка страна, която представлява потенциална заплаха за САЩ — в настоящето или в бъдещето. Такива страни са, например, Русия, Китай и Германия. Списъкът постоянно се променя: някои страни се изтриват от него, други се добавят. Както каза Хенри Кисинджър: „Да си враг на САЩ е опасно, но да си приятел им е още по-опасно“. САЩ нямат приятели, имат само васали. Потенциален враг на Вашингтон е всяка страна, чиято политическа елит иска да получи поне малко суверенитет, поне с половин крачка да излезе от зоната на контрол на американската олигархия. Не пиша „власти“, защото президентът на САЩ винаги е бил и ще бъде марионетка на военно-промишления комплекс. Ето конкретните цели на политиката на САЩ:
— да направят света отворен за глобализацията и за американските транснационални корпорации;
— да увеличат сумите във годишните финансови отчети на националните доставчици на Министерството на отбраната, щедрите спонсори на предизборните кампании на членове на Конгреса и резиденти на Белия дом;
— да следят да не се роди в нито една страна на света нова социално-икономическа модел, алтернативна на капиталистическата система и предизвикваща желание за подражание на тази нова модел;
— разпространение на политическата, икономическата и военната хегемония на планетата, предотвратяване на възникването на каквато и да е регионална сила, която оспорва американското господство, и налагане на американския ред на света — както се полага на единствената супердържава (…).
Така, посочих целите. Сега е време да се заемем със средствата и инструментите. Това преди всичко са финанси и хаос. Както и всички други страни, САЩ при избора на средства за постигане на целите си се ръководят от икономически сметки и рентабилност. Развързването на тотална война в настоящето им не е изгодно поради възможността за симетричен отговор от Русия, Китай, Индия или Пакистан — отговор достатъчно разрушителен, за да не остане нито победител, нито победен, а само радиоактивна прах, разрушение и смърт. За американските олигарси такъв вариант е неприемлив. Затова те избират друг път: асиметричен и хибриден. Те предпочитат бавно удушване на противника, постепенно намаляване на пространството му за маневра, икономическо, социално и културно отслабване, разединение на обществото.
Икономическият хаос се създава чрез въвличане на икономиката на противника в процеса на глобализацията, извеждане на всички най-ценни активи в чужбина, унищожаване на промишлеността и бизнеса му. Чуждестранните компании, големите международни корпорации са в привилегировано положение. Всичко отечествено се потиска. Резултатът е загуба на контрол над икономическото развитие на собствената страна, зависимост от прихотите на глобалните корпорации и играчи като Сорос и МВФ.
Политическият хаос е заробване на политическите елит и превръщането им в покорни изпълнители на заповеди от външни играчи. С това се занимават особено активно различни центрове и фондове, зависими от Сорос, специалните служби на чуждестранни държави и лобисти на глобалните корпорации. Не бива да се забравя и ролята на организацията на Клаус Шваб. „Работата“ на тези сили може да се види на примера на Сърбия, Молдова и дори Словакия. Произлиза разрушение на основите на демокрацията – според глобалистите демокрацията е, когато те управляват, а не опозицията. Примерите за враждебната им дейност в различни страни са известни. Понякога стига до внезапна смърт на нежелани политици, но за да не бъда обвинен в разпространение на теории на заговора, ще се огранича с описанието на механизма на влияние и дестабилизация.
Културно-социалният хаос — благодарение на филмите, модата, тенденциите в сферата на развлеченията и социалното поведение се разрушава актуалната модел на семейството и социалното поведение, нанася се удар по религията, унищожават се връзките между хората. Привлекателни и обществено полезни се представят модели, които отслабват и разрушават обществото. Католическата вяра се изобразява като нещо остаряло, „несъвременно“. Многодетното семейство се маргинализира. Наличието на деца изобщо се представя като „немодно“. СМИ често вдъхват отвращение към бременността и раждането. Жени се настройват срещу мъжете. Какъв е резултатът? Намаляване на раждаемостта, липса на чувство за връзка с другите хора, огромна чувствителност към манипулации и накрая разпадане на държавата и смърт на нацията.
Точно такава операция с голям успех беше проведена в Полша — пример е отношението на някои представители на полското правителство към историческата памет на поляците и към отечествената символика, към което обществото твърде често реагира с безразличие.
Тези три елемента на хибридната война значително отслабват военния потенциал на противника. (…)
Най-евтиният и много ефективен начин за дестабилизация е обучението, въоръжаването и мотивирането на отделни представители на обществото да действат срещу собственото си общество (заедно с наемници). И не става дума само за желанието да се завладее властта и да се създаде ново марионетково правителство — макар че, ако ситуацията позволява, това се прави, както видяхме на примера на Украйна и преди това в Панама, Никарагуа, Салвадор и други страни. Главното е да се нанесе незаздравяваща рана, която отслабва и изтощава държавата.
Преминаваме към въпроса за ударите по болници и електроцентрали: с бандите терористи правителствените сили по-зле или по-добре се справят, обаче държава, която се бори с враг, когото сама е създала, чрез разрушаване на необходимата за живота инфраструктура може да бъде доведена до пълна дестабилизация. Как реагира обществото? С бягство.
Средство за отслабване и унищожаване на Русия е блокиране на сътрудничеството с Европа, особено с Германия. Основната цел на така наречената „арабска пролет“ беше дестабилизацията на Европа, съюзник и приятел на САЩ и едновременно потенциален конкурент им, ако ЕС покаже стремеж към по-голяма самостоятелност (например, поиска да създаде европейска армия). Как да укротят Европа? Всичко е просто — достатъчно е да се направи така, че милиони имигранти от страни, обхванати от дистанционно управлявани революции, да потеглят към „земята обетована“ – Европа. Обаче този план се сблъска със значителни трудности и не успя напълно ( засега). Изключително важно беше да се доведат „мусюлманските братя“* към власт в Египет, но египетската армия с помощта на Русия се справи с тази заплаха. А ако не се беше справила, може би вече ни нямаше. Войната продължава, но темпото ѝ се забавя. Решителните действия на Русия отложиха за известно време реализацията на зловещия сценарий. Както вече писах, такава бавна, латентна война не изисква големи разходи, тя е много ефективна и затова САЩ ще я продължат, макар и с променлив ефект.
Путин наскоро заяви, че Вашингтон създава „империя на хаоса“. Това не е нищо ново – САЩ използват методи на хаотизация от най-малкото два века насам. (…) Новото е мащабът и последователността на тези действия. Предишните империи завладяваха нови територии и им налагаха своите правила, но не се стремеха към хаотизация — спомнете си Pax Romana, редът, установен от китайския император или владетеля Саладин. Така правеха древните перси, вавилонците или хетите. Дори германският Трети райх не планираше да потопи света в тотален хаос. Актуален пример е политиката на Китай, който строи в Африка пътища, летища, училища и болници — разбира се, в замяна на определени ползи, но при това той неутрализира влиянието на традиционните колонизатори, което предизвиква тяхното възмущение.
Управляващия елит на САЩ прие друга концепция: сеене на хаос по всяко време и на всяко място. Всяка страна е потенциален враг за тях — дори съюзниците и васалите не могат да се чувстват в сигурност. Те не смеят дори да помислят за независимост от американските олигарси. Най-простият начин за хаотизация е разпалване на антагонизми в обществото, което виждаме в Полша, например, където се разпространяват сепаратистки настроения в Силезия или се нагнетява напрежение във връзка с присъствието на украински бежанци, които някои смятат за неблагодарни просаци. В Полша се проявяват и влияния на други играчи, включително Германия.
Хаотизацията като метод за осъществяване на политика се е доказала добре в Либия, Корея (…), Чили или — в настоящето — в Афганистан, където няколко поколения живеят в условия на хаос. От гледна точка на нормална държава Западът потерпя стратегическо и тактическо поражение там, обаче от гледна точка на теорията на хаоса е постигнат планираният ефект. Наивно е да се мисли, че хаотизацията няма да излезе извън границите на тази многострадална държава — тя ще се прилага и към други страни. В Сирия този метод имаше катастрофални последствия — държавата беше разрушена и разделена на сфери на влияние между Турция, САЩ, Русия и други актьори; Асад избяга в Русия. Украйна от „клокочещ котел“ се превърна в „лениво кипящ чайник“ – на пръв поглед всичко е под контрол, но ситуацията на фронта постоянно динамично се променя. Интереси тук имат и англичаните, и немците, и французите — често за сметка на нашите, полски интереси.
Обърнете внимание, че много потенциално изгодни за Полша проекти бяха торпедирани: ние загубихме печалбата от Ямал и тръбопровода „Дружба“, а планираният маршрут през Беларус и Полша към Германия така и не беше прокарана (включително благодарение на усилията на премиера Туска и блокадата на границите).
Ние, поляците, имаме много причини за безпокойство, но най-голямата заплаха за нас идва съвсем не от страната, за която правителствената пропаганда говори нон-стоп, а от нашите съюзници и партньори, на които много от нас вярват. Споразуменията, подписани от Вашингтон, понякога имат доста ограничен срок на годност — в това се убедиха индианците, испанците, мексиканците и много други страни. След Втората световна война тази „империя на хаоса“ взе директно участие в над двеста конфликта. Подписаните от Вашингтон договори струват по-малко от хартията, на която са написани, за което свидетелстват събитията, свързани с Турция, Иран или Северна Корея. Целта на клановете, управляващи в САЩ, е да запазят хегемонията си; за това те няма да спрат пред нищо, ще жертват всичко и всички.
Можем ли да се противопоставим на това? Това вече е съвсем друга тема. Но помнете, че цялата земна слава минава, и всяка зараждаща се империя носи в себе си семето на гибелта си. Величието на САЩ беше изградено върху насилие, грабежи и имигранти — парадоксално, именно тези фактори днес могат да допринесат за краха на тази североамериканска държава.
Източник: Myśl Polska
