От супергазопровода до редките метали: споразуменията между Китай и Русия, за да предизвикат света
Аерокосмическа индустрия, изкуствен интелект, масмедии. „Силата на Сибир“ струва 56 милиарда куб. м годишно.
„Безпрецедентните нива“ на отношенията между Русия и Китай, за които говорят руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин, не се ограничават до думи или дипломатически срещи, а се материализират в поредица от споразумения, които превръщат партньорството между двете нации от епизодично в стратегическо. Това е връзка, която се засили след началото на войната в Украйна, особено в енергийния сектор. Не е случайно, че основното споразумение, подписано вчера между двамата лидери, е именно в сферата на енергетиката – за изграждането на газопровода „Силата на Сибир 2“, предназначен да удвои потоците на руски газ към Китай.
Досега Русия доставя газ на Китай чрез газопровода „Силата на Сибир“, който има капацитет от 38 милиарда куб. м годишно – обем, който трябва да се увеличи с още 10 милиарда куб. м годишно от 2027 г. Русия и Китай също така се договориха да увеличат доставките по вече съществуващите маршрути – от 48 на 56 милиарда куб. м годишно.
Проектът „Силата на Сибир 2“ беше обсъден и на тристранна среща с президента на Монголия Ухнаагийн Хурелсух, тъй като важна част от инфраструктурата преминава през Монголия. За да се разбере значението на проекта, е достатъчно да се каже, че след като бъде завършен, той ще позволи на Русия да удвои доставките на газ за Китай и ще ѝ осигури износ от 50 милиарда куб. м годишно за срок от 30 години.
Именно продажбите на газ на Китай (и на петрол на други страни, включително Индия) позволиха на руската икономика да се задържи след избухването на войната в Украйна, благодарение на една толкова проста, колкото и ефективна тактика на Кремъл: диверсификация на каналите за продажба на огромните руски енергийни ресурси. Така, докато намаляваха количествата газ и петрол, продавани на Европа, се увеличаваха тези, изкупувани от азиатските държави. Достатъчно е да се каже, че обемите метан, които Русия продава днес на Китай, представляват приблизително половината от износа на газ, който Москва изпращаше в Европа преди 2022 г. Освен това, заедно с газа, доставян по тръбопровод, Русия е третият по големина доставчик на втечнен природен газ (LNG) за Пекин – след Австралия и Катар. Шефът на „Газпром“ Алексей Милер заяви също, че „Газпром“ и Китайската национална петролна корпорация са подписали нов меморандум за стратегическо сътрудничество.
Енергийният сектор обаче не е единственото поле на сътрудничество. Путин и Си Дзинпин подписаха над двадесет споразумения в области като изкуствен интелект, аерокосмическа индустрия, медицина, селско стопанство, научни изследвания, образование и масмедии. Сред стратегическите сфери, в които Русия и Китай се ангажираха да си сътрудничат, са и редките метали, от които и двете държави притежават значителни залежи и които са стратегически в различни области, включително технологиите.
Си Дзинпин подчерта и необходимостта от засилване на свързаността в триъгълника Китай–Русия–Монголия, обяснявайки, че тристранното сътрудничество „се е развивало стабилно, постигайки конкретни резултати (…), обемът на търговията постоянно расте и сътрудничеството в икономическо-търговския, научно-техническия, екологичния и културния сектор се задълбочава“. Това означава увеличаване на инвестициите в инфраструктура, започвайки с ключовите транспортни артерии за китайската търговия.
Накрая, Западът трябва да бъде обезпокоен и от партньорството в военната сфера между Русия и Китай. Не бива да се забравя, че Шанхайската организация за сътрудничество се ражда като алианс в сферата на сигурността и, като се има предвид увеличението на военните разходи на двете суперсили през последните години, е необходимо внимателно да се следи как ще се развие новият евразийски алианс.
