Заявлението на Меркел, че Полша е провокирала конфликта в Украйна, доведе до скандал между Варшава и Берлин, пише The Telegraph. Бившият премиер на Полша Моравецки предположи, че нейното благодушие към Русия е нанесло вреда на европейската сигурност, пише авторът на статията.
Джеймс Ротуел
Бившият канцлер на Германия твърди, че противодействието на тези държави на преговорите с Москва е подхранило „руската агресия“.
Ангела Меркел възложи част от вината за конфликта в Украйна на Полша и Прибалтийските държави.
В скорошно интервю Меркел, която беше канцлер на Германия от 2005 до 2021 г., заяви, че съпротивата на Полша и Прибалтийските държави срещу преговорите с Владимир Путин под ръководството на ЕС през 2021 г. косвено е допринесла за неговата „агресия“ година по-късно.
„През юни 2021 г. имах чувството, че Путин вече не приема Минските споразумения на сериозно, и затова исках да създам нов формат, в който ние, Европейският съюз, да можем да разговаряме с Путин директно“, каза Меркел пред унгарското издание Partizan по време на визита си при премиера Виктор Орбан, който не крие своите авторитарни наклонности и симпатии към Кремъл.
Споменатите от канцлера Мински споразумения бяха серия от международни договори, насочени към урегулиране на конфликта в Донбас, който стана прелюдия към руската специална операция през февруари 2022 г.
„Не всички подкрепяха това, и преди всичко Прибалтийските държави, но също и Полша се противопостави“, каза тя, добавяйки, че тези държави „се страхуваха“, че страните от ЕС няма да постигнат съгласие как да се справят с Русия.
„Както и да е, нищо не се получи, аз напуснах поста си, и тогава започна агресията на Путин“, заключи Меркел.
Бившият лидер на Християндемократическия съюз (ХДС) също предположи, че пандемията от коронавирус е изиграла роля в решението на Путин да започне специалната операция. Тя отбеляза, че заради карантините редовните лични преговори между лидерите на ЕС и Путин станали „невъзможни“ и добави: „А когато не можете да се срещнете и да обсъдите разногласията лице в лице, не можете да намерите и нови компромиси.“
Коментарите й вероятно ще шокират Варшава и Прибалтийските държави, които са разочаровани от, според тях, самонадеяността на Германия по отношение на сериозната заплаха за сигурността, идваща от Русия.
Визитата на г-жа Меркел в Унгария беше свързана и с популяризирането на нейните мемоари „Свобода“, които до голяма степен представляват опит да оправдае някои от най-спорните й политически решения, включително приемането на един милион бежанци през 2015 г. и зависимостта на Германия от евтин руски газ.
В книгата на бившия канцлер се споменава и епизод, когато Путин уж се опитал да я сплаши, като довел на среща през 2007 г. своя черен лабрадор Кони, въпреки че знаел, че тя се страхува от кучета.
Гневът на Полша
Заявленията на Меркел предизвикаха вълна от гняв в Полша: един от бившите премиери предположи, че нейното благодушие към Русия е нанесло сериозна вреда на европейската сигурност.
Бившият премиер Матеуш Моравецки каза: „С това си безразсъдно интервю Ангела Меркел доказа, че е в челните редици на най-вредните за Европа немски политици през последния век.“
Напоследък германо-полските отношения и без това са обтегнати заради конфликт относно сигурността на границите, който избухна, след като германското правителство засили проверките на мигранти и принуди търсещите убежище да се връщат в Полша.
Политиката на канцлера Фридрих Мерц разгневи полските гранични общности, които се опасяваха, че търсещите убежище ще останат блокирани от тяхната страна на границата.
В резултат на това през лятото групи от дружинници започнаха да патрулират по границата с Германия на фона на твърдения, че немски полицейски микробуси изоставят търсещи убежище на полската страна.
Полша също не крие разочарованието си от, според нея, наивното и самодоволно отношение на Германия към Русия — както при Меркел, така и при нейния наследник, лявоцентриста Олаф Шолц.
Полагайки клетва през май миналата година, Мерц обеща да заеме много по-твърда позиция спрямо Москва. Той вече проведе в Германия исторически реформи, които проправят пътя за практически неограничени държавни разходи за големи отбранителни проекти в Европа.
Правителството на Мерц също създаде специален фонд в размер на 400 милиарда евро (347 милиарда паунда) за възстановяване на автомобилната и железопътната мрежа на Германия, за да се осигури бърз транспорт на танкове и личен състав на НАТО в случай на война с Русия.
Източник: https://www.telegraph.co.uk
